Парка

-Обито, Обито!! - Изуна се провикна.
Той беше дошъл тук, за да потърси приятелят си и да му се извини. Момчето осъзнаваше, че беше наранило най-добрият си приятел и искаше да му се извини, но изглежда не го откриваше в парка. Той хвърли поглед към ръката си и забеляза, че не носи пръстена. "Ах..." Беше забравил. Изуна бръкна в джоба си и го извади. Защо го беше носил през цялото време там, а не на пръста си? Изуна се посмръщи на невниманието си и отново постави пръстена на мястото му - на негомият си пръст. "Къде ли е отишъл Обито-сан?" Изуна преглътна и продължи да го търси притеснен.

Пристъпихме в парка..
-Навява спомени..-Изу сякаш обмисляше как да ми го каже...
-Е целия съм в слух казах и седнах на една пейка като внимателно започнах да слушам притеснения Изу какво беше станало,знаех за това Мангекю нещо но не знаех подробности за него...

Изуна приседна на пейката до него и въздъхна дълбоко. Остави вятъра да побрули косата му и след това погледна Обито:
-Слушай, по време на войната се случиха неща... - Изуна започна да му разказва, за битката му с Райга, за срещата му с Итачи, за използването на аматерасу печата поставен му от Итачи, до гнева в него, благодарение на който беше погубил противниковите арбалети, до битката му с Оромо и това, което той му беше показал в генджутсуто - Да убиеш най-добрият си приятел... това ми показа Оромо, така е направил ний-сан, за да се сдобие с тези чудовищни сили. Мангекьото ти дава сила, за това много от Учиха са намерили падението си в него, както и ний-сан... Силите на магекьото ме плашат, но... от друга страна са ми нужни, защото само така можем да спрем Оромо. Мадара-ний-сан ми го каза... вечерта преди да тръгна да те търся той се появи в дома ми и ми каза, че е принуден от Оромо да върши тези злини, да бъде от Акатски, а вмомента няма никакви сили, за да го надвие. Ние сме последната му надежда! - Изуна паузира, за да си поеме дъх гледайки Обито надъхано - Но... никога не бих убил теб, най-добрият ми приятел. Ти си ми като втори ббрат. - с усмивка на лице Изуна огледа пръстена си - А ми вдъхна надежда... той ми обясни, че има вероятност мангекьото да се придобива и по друг начин, не чрез убийство. А отговора може да се намира в тайното общежитие на Учиха, храма до река Накано, където аники е ходил преди да убие най-добрия си приятел, откъдето е разбрал за магекьото. Обито-ний.. не мисля, че мога да чакам Райкаге-сама, искам да взема нещата в свои ръце... и искам ти да бъдеш с мен по време на това пътуване. Нека станем силни и двамата! - Изуна преглътна свивайки юмрук в готовност. - Но... не искам да те насилвам... решението дали да ме последваш е твое... - погледна настрани.
Обито имаше всички причини да не приеме предложението му, особено сега след като му разказа за греховете си и начин за придобиване на МШ. Вятарът задуха по-силно, беше северен, предшествайки наближаващата есен.

Вятърът се обърна рязко,небето беше опсипано с облаци а слънцето беше залязло все още беше рано вечерта но вече се беше стъмнило...
Нещата които Изу ми каза бяша изненадващи,днес само се изненадвахме един друг..
Очите ми тряптяха и последователно се насълзиха..Бях такъв ревльо..
-Аз..Изу..-Запъвах се в изреченията с трептящ глас...
-Ванига ще съм до теб..-Скочих а сълзите потекоха,ти си ми като брат,може да не знам за семейството си но знам че ти вече си м исемейство,ние сме братя и винаги можеш да разчиташ на мен...-Избърсах сълзите си за момент преди пак да тръгнат..
-И това го потвърждава...-Казах и посочих пръстените..-Винаги ще те подкрепям Изу...-Очите ми пак се навлажниха...

Истината беше че каквото и да се случи аз винаги ще съм до Изу и този ден го доказа,не зависичмо дали сме скарани или има война аз ще го подкрепям и няма да послволя нито на него нито на Сакура да се случи нещо...Те бяха моето семейство заедно със всички които са зад гърбът ми...

-Заклевам се Изу,от сега на татък сме двамата като неразделен отбор..-Гледах към центъра на парка с гръб към Изу за да не вижда че пак не могада зсържа сълзите си...

-Нямаме време за губене, Обито-сан. Ще потърсим нужният ни материал още днес... Колкото по-дълго Оромо е жив, толкова по-лошо... - Изуна преглътна и се изправи, после подаде ръка на Обито. - Мисля, че мога да те заведа при олтара, после следва трудната част - да открием къде е скрит нужният ни материал.

-Добре,ти водиш..-Казах като се обърнах към него..
За момент си помислих че правим нещо лошо но се осъзнах и знаех че Оромо ще си плати,не само заради това че се опита да нападне Коноха но и защото нарани най-близките ми хора..Сега щеше да си получи заслуженото...

Изуна вече беше излязъл, без да чуе какво си бяха говорили Обито и А. Той след това се отправи към парка и седна на една полянка омърлушен.

Успях да настигна Изу..
-Изуна...-Провикнах се отдалеч и като наближих си поех дъх..Седнах до него и видях че е ядосан от това което Хокагето изръси..
-Изу не го отразявай,не мисля че е той който може да определя съдбата на даден човек,това че ти е бил учител не значи че всичко което каже е заповет..Пък той щом мисли че си се провалил нега си го мисли,важно е да не спираш дами слиш за това как ще се отмъстим на Оромо и ще върнем брат..без отново да ставаш...различен като преди..не бива да вкарваш омразата..-Усмихнах се и си сложих ръката на рамото...-Аз знам че ще успееш,имаш пълната ми вяра и доверие..-Казах и се надявах да съм го разведрил поне малко...

-Без омразата ли..? - Изуна г погледна някак болнаво - Но как да не мразя такъв човек като него?! Той рани и двама ни... той остави онзи белег на семейството ми. - Изуна сви юмрук - Но сега повече ме притеснява реакцията на А.. той ми беше учител, показа ми как да съм по-силен, а сега го разочаровам... Някак си, вътрешно, усещам, че съм направил някаква грешка, но просто незнам каква... - въздъхна и се загледа към небето докато лекият полъх галеше бузите му - Ти каза, че съм бил различен... С какво по-различен? Не ми казвай, че се превръщам в Оромо... - Изуна погледна приятелят си уплашено със свито сърце.

Нещо в мен наистина не беше наред,усещах че нещо лошо се случва исках да го предовратя но как...
-Не не като Оромо..не си го и помисляй и все пак всичко се случва ако един ден някой от нас бъде завлядян от ориста на Учиха и власта не знам какво ще правим..Сигурен съм че това не предупреждава,вече открихме Мангеьото и сякаш нещо в мен се тревожи...Не искам това да се случва..-Ако Изу станеше зъл аз нямаше да имам силите да направя каквото и да било..-Аз се обърнах на другата страна и млъкнах от вътре сякаш се самоизяждах чувствах вина но не знаех за какво..Погледнах Изу,той туко що беше отхвърлен от учителя си явно ценеше неговото мнение за да се чувства така но аз не харесвах А според мен със сигурност е имал психически травми за да стане такъв...
Въздъхнах и погледнах пръстенът си,почти бях забраил за тях...Спомени започнаха да ме заливат...почувствах се дори по лиши,наистина се притеснявах заради всичко случващо се не исках да загубя "брат си" а ако това се случеше не знам какво щеше да стане с мен...

Изуна се загледа надолу също и умът му се пренесе в свои си мисли. Той си спомни всички моменти откакто беше станал нинджа - от плахото запомване на академията, до активирането на шарингана, тренировките с А, войната, срещата с брат си, мангекьото, усърдните тренировки. Сам вустваше, че имаше нещо повече в него, но не можеше да живее без това нещо, тази Учиха черта. Погледна Обито и разчете тревогите в очите му. После се доближи до него и го прегърна от най-топли чувства.
-Незнам какво е приготвило бъдещето за нас, но аз няма да се спра пред нищо докато не помогна на ний-сан. А може и да е прав за някои неща, но това няма да ме разстрои... той просто не ни разбира, особено това, което преживяхме. Той не е Учиха. Наблюдавал е единствено Учихи отстрани, такива, които са ставали зли като Оромо или по скоро тяхната финална фаза. Ние няма да сме такива... Не, никога. Те търсят сила и са против Коноха, но аз не съм... никога няма да застана срещу Коноха, няма причина! И никога няма да застана срещу теб. Нали сме квит? - Изуна се отдели от него и се поусмихна. - когато докажем това на А, той ще бъде този, който ще ни се извинява.
Май че отново си беше старият жизненорадостен Изу, поне за сега, а думите му извираха от сърцето.

Почувствах се спокоен,това чувство на тревога изчезна..Усмихнах се и чукнах пръстенът си в нвговия..
-Разбира се че ще им докажем че нашата цел е достижима,нямам търпение да научим следващите техники..-Потръпнах но после се успокоих..-Знаеш ли Изу,остави всичко на страна за момент..-Аз го погледнах..-Ами Сакура-чан...?-Изу се ококори за момент и се изчерви..-Мисля че преди да тръгнем по опасния път след време ,тя трябва да знае за чувствата ти..-Изу още повече се сепна..аз бях спокоен..-Трябва да отделите време заедно и да поговорите,и Изу наистина мисля че трябва..-Погледнах към изгряващата Луна и после пак към Изу който се чудеше какво да каже...

-Ъхм... Но.. но... - Изуна преглътна все още изчервен, неможещ да проумее как Обито знае за чувствата му към Сакура. - Уф, личи си от километри, а..? - заби поглед в земята. - Но Обито... срам ме е... а-ако й кажа... т-тя може би вече си има приятел... или няма да ме иска... ама незнам как да й го кажа... ух... не... няма да стане... - той поклати глава и закри лице с ръцете си, защото беше станал червен като домат. - Не я заслужавам... - измъмри.

Усмихнах се като видях как Изу се изчервява..
-това чувство винаги ще е в теб освен ако не опиташ,все пак няма да разбереш ако не опиташ,ако те отреже значи не те харесва и ще можеш да продължиш..Не мисля че е толкова сложно..-Изу откри лицето си..-И да наистина ти личи и знам че и тя зане вече,не си добър в прикриването на истината..-Засмях се..-И дори и да знае тя трябва да го чуе от теб,може би след като я посетим ще ви оставя насаме..-Поътнах го леко..-И ще поговорите Изу,но без изчервяване и без овъртане просто и споделяш чувствата си..-Казах уверено и го тъпнах по гърба...

-Ъх... лесно ти е да го кажеш! - запротестира Изу, но след момент се разкикоти и Обито го удари на смях.
Изуна тупна на тревата.
-Е добре, ще опитам... Но не ми се смей после!

Двамата легнахме на тревата аз си сложих ръцете зад гласвата и се загледах в звездите..
-Скоро Изу всичко ще се промени...-Казахв добрия смисъл на думата и се отпуснах..
Започнах бавно да си мисля за утрешния ден....

След като постояха на полянката известно време Изуна се изправи:
-Е, аз ще вървя... После да се видим отново на тренировъчните площадки... това че имаме мангекьо, не значи, че можем да го използваме...
Двамата се прегърнаха по братски и се изпратиха. Изуна пое обратно към къщи...

Бях изморен от бягането,краката непреднамерено ме отведоха към паркът...Мястото където аз и Изу се събирахме често...
Седнах по дървото под което по принцип сядах...Свих се подпрян на дървото с празен поглед...
Погледнах пръстенът..Дали беше истина дали той беше заминал без да каже дори едно неимоверно сбогом едно нищожно чао...Бях толкова ядосан,разтроен и объркан че ми идеше да направя нещо глупаво...
От очите ми пак текнаха струите сълзи,да се чуди човек откъде намирах толкова вода за да ми стига.тъй като за най-малкото "реките" тръгваха,но този път си имаше защо,отново се чувствах сам,само Изуна ме разбираше добре но сега сякаш пак бях сам срещу светът...Аз не можех да направя нищо,не може да го върна защото той нямаше да е съгласен а не бих го карал против волята ми след като няма да е щастлив...
Но аз все още не вярвах,че той ни е оставил и тръгнал особено след случилото се...Трябваше да се уверя че наистина той е тръгнал сам а не му се е случило нещо..Изправих си като стиснах пръстенът в Юмрук..
-Изу където и да си в момента,аз ще те намеря за да се уверя че си добре-дано нищо не му се случило защото този който го е сторил дълбоко ще съжалява...Тръгнах пак обратно към Сакура трябваше да я взема със себе си надявах се да приеме нещата по добре от мен...

След като излезе от класната стая Ино дойде за да подиша чист въздух. Тя си намери една пейка и седна. Надяваше се да срещне някой, но уви - нямаше и помен от живот тук. Заради това тя извади книгата и отново зачете.