Портите

Какаши излезе из под земята и каза на А:
-Браво ти защити нашето село.

Какаши не забеляза една от птиците която бе останала отдавна.Тои направи една птица защото видя че Саске е в затруднено положение.Дейдара взриви едната птица която се появила зад Какаши.Тои си тръгна!

Какаши стана едвам едвам и каза на Дейдара:
-Като дойдеш пак във Коноха ще те посрещна много топло със едно катон-че щото ще те стопли,това бяха последните думи на Какаши след това отиде при А и му кажа чао.

Какаши мина през портите за да провери дали сичко е добре.След проваленото нападение над Коноха сигорно много страни ще испратят нинджи.

Медицинския отряд беше пристигнал и наблюдаваше битката. Те излязоха пред портите. Райкагето отскочи назад, а противниците му започнаха да бягат. Ръката му гореше в черните пламъци на Аматерасу. Точно, когато той замахна да си я отреже, една нинджите го спря.
- Хокаге-сама, спрете, знаем за Аматерасу и затова донесохме това- нинджата посочи един голям свитък, който се носеше от две други медицински нинджи.- Да започваме- продължи той, който явно беше началника. Протектора на Райкагето беше успял да забави разпространението на огъня към по-горните части на ръката. Но все пак пръстите, кокалчетата и китката бяха в огън. Медицинския отряд разгърна свитъка и го постави на земята. През това време други 3 нинджи използваха джуцото си, за да спрат кръвотечението на Райкагето и за да отделят огъня. Главния направи знаци и огъня от ръката на А се всмука в центъра на свитъка. Започнаха да се изписват символи, а по средата на листа в кръг се появи знака на елемента огън.
- Запечатването успешно- съобщи главния на другите. След няколко секунди 3те нинджи успяха да спрат кръвта, която течеше от ръката на Райкагето. Пламъците може да бяха спрели, но раните бяха останали, а те не бяха леки. Протектора на А също беше унищожен, когато го свали забеляза че има рани. Тъй като златото се беше нагорещило, то се беше залепнало за кожата на Райкагето и когато той я свали, кожата му беше изгоряла.
- Хокаге-сама, трябва не забавно да ме последвате до болницата. Ако забавим още малко може да загубите ръката си.
Противниците бяха избягали и сега А можеше да се оттегли.
- Да вървим тогава- каза сурово Райкагето и заедно с медицинския отряд тръгнаха към болницата.

Какаши дойде за да провери дали всичко е наред както всеки ден.Той прегледа на всички въможни места ,но не намери никой.След това Какаши си пое към своя дом.

Дейдара се зададе в далечината.Когато тои понаближи портите на Коноха забеляза силната охрана.Няколко амбута скочиха до него и изкараха по един кунаи.
Дейдара каза на нинджите че не иска воина а да се присаедини към Коноха затова иска да говори с хокагете.Едно от амбутата след което даде знак на една нинджа.
Нинджата скочи и се запъти на някаде."Явно е отивала да съобщи ха Хокагето"
мислеше си Дейдара като видя че няколко амбута доидоха около него и го разпитаха,но тои нищо не каза.След малко амбото се върна и заедно с 4 нинджи Дейдара се запъти към двореца на Хокагето.

След състоялата се битка, на която Конан бе свидетел тя използва една от техниките си Dance of shikigami, за да премине през охраната която бе поставена пред портите на селото. След което тръгна към двореца на Хокагето.

Лий влезе през портите за да иде до къщата на Какаши и да празнува с него!

Лий бягаше и излезе от Коноха

Сасори се бе насочил към Коноха,защото бе чул,че тук е доста красиво и иска да поразгледа..

Късно вечерта, след полунощ Изуна пристигна тук. Изумо и Котетсу се държаха будни с чаша кафе и докато единия спеше, другия наблюдаваше и си меняха смените. Котетсу се учуди като видя Учихата толкова късно да приближава портите.
-Изуна... какво правиш тук толкова късно..? - той се почуди и се поизправи.
-Отивам... на мисия. - послъга той.
-Мисия? - Котетсу се учуди - Чакай малко, първо хокагето не дава мисии в 3 през нощта, и второ точно на теб ти е забранено да излизаш от селото. Стой на място! - той извади кунай.
-Моля те, не искам да те наранявам... - Изуна въздъхна.
Котетсу преглътна и бързо тръгна да събужда Изумо, но преди да успее Изуна беше зад него и сграбчи ръката му и с едно бързо движение го приклещи към земята. Дръпна главата му като го погледна в очите, а неговите бяха с шаринган.
-Ще забравиш какво видя сега... и ще се върнеш към нормалната си смяна, без да продумаш и дума на някого... - той започна да изпраща вибрации, които вкараха Котетсу в генджутсу транс и той бързо забрави за случката.
Докато Котетсу беше опиянен, Изуна побърза напред. Спря се за миг и погледна селото сякаш му казваше сбогом. Той въздъхна и продължи напред. "Всички тези хубави спомени... ще ми липсват."

Какаши излезе от портите на Коноха и се запъти направо към портите за да се види с Югито.

След дълъг път най-накрая се върнах обратно в Коноха аз веднага се запътих към моята къща за да поспя ,защото довечера щеше да започне една много важна мисия.

Сакура действаше наистина бързо,може би усещаше че Изу се отдалечава,бяхме успели да отидем за да си взема и аз раницата с нещата преди да тръгнем..
Вече стояхме на портата спогледахме се решително и тръгнахме дръзко към Суна,където вероятно беше и Изу,щяхме да разпитаме околните и да разберем колкото се може повече...

Нагато и Югито бяха на два или три километра от селото. Те тичаха напред през гората. Голямата порта се виждаше. Изумо и Котецу, както обикновенно стояха на поста си. На Котецу му се премрежиха сенки в далечината. -Хей, Изумо стори ми се че видях нещо-каза сръчквайки го с ръка той. Изумо погледна и пренебрежително му отговори, че в гората има животни и е нормално да види сенки. Изумо взе докладите за днес и тръгна към двореца на Хокагето, където щеше да ги занесе...след няколко секунди Югито се обърна към Нагато. -Хей, Нагато-прошепна тя. Той веднага извърна глава към нея. -Страх ме е..аз знам, че не трябва но тези..едва ли ще успеем да се измъкнем от тях. Нагато веднага сбръчка вежди и направи забележка на момичето да не говори така.

След като Нагато и Югито излезнаха от апартамента пристигнаха пред портите на коноха.След като пристигнаха зачакаха Итачи който беше тяхно подкрепление за да може да тръгнат към Суна.

Итачи се появи и се извини на тях за закаснението.
-Здравейте, съжалявам че закаснях, но обърках пътя и трябваше да се върна - каза детето и се засмя леко и се обърна.
-Е, ще тръгваме ли? - попита Итачи.