Портите

-Здравей Изуна. Това е А Йотсуки-райкагето. Ами все още не съм получила известие дали ще идва...-Каза Куренай

Изуна й кимна и за да убие времето започна да се катери по едно дърво прилагайки чакра към краката си, за да осавършенства чакра контрола си.

Куренай отново запита райкагето:
- Та вие накъде сте се забързал

ПП:Е не си се забързал но...

ПП. Писал съм на къде бързам :Д виж на миналата страница.

Райкаге написа:-Аз отивам на мисия... мисля, че си добро момиче и мога да ти имам доверие... Навярно Минато те е осведомил за последната ми мисия, сега се връщам в селото скрито в дъжда, за да събера още информация. Мисля, че се готви нещо голямо и има опасност да пострадат още хора. Сега можеш ли да ми разкажеш накратко как мислиш ти ?- след като А зачака отговора на Куренай се запозна с Изумо.
- Здравей младежо- подкани го той- На къде си за запътил ти, опастно е сега след тези лоши новини... но ти си от клана Учиха, селото Коноха и цялата страна се гордеят със твоя клан. Легендата за вашия шаринган стигна чак до моето село.. Разкажими какво знаеш за.... така да кажа войната която може да последва...

- Хм- Каза куренай- Ами... да ти кажа на моменти не мога да ти кажа дали съм уверена или уплашена. Но през повечето време се чувсвам сякаш всичко е наред, въпреки че в главата ми е само войната. От една страна дори и да спечелим ще има много жертви. От друга пък ако спечелим срещу такъв противник... един вид скоро няма да ни напада никой. От трета страна ако загубим ще има леко затишие, но всеки от нас е силен и ще го преодолеем. Всичко е много объркано

-Всъщност... - Изуна се намеси - Ако победим, е вероятно да сме физически изморени и военната ни мощ да е спаднала. Така може други селища да се възползват от това и да ни нападнат... - Изуна прехапа устна докато стоеше с главата надолу от един клон.

- Ами и ти си прав. Както казах войната има много страни. Пък и някои чужди страни може още сега да ни нападнат. Тоест още по време на войната с Мадара. но всъщност ще видим какво ще стане все пак има много учиха тук. Пък и той самия е учиха

Затова е много важно да се съюзим със Суна, това село е най-близко до нас и може да ни помогна в критичен момент.... селото скрито в облака също е на наша страна- след като завърши Райкагето се изкиска и намигна .

ПП. Ставам, довечера бъдете готови.... Пишете по скоро кога да напиша, че ще има война, но първо ще изчакам съгласието на Минато

ПП:Невъзможно е на всички да им е удобно. Още при мисълта за война ми стана ясно че ще я влачим поне 1 седмица. Но да речем да пишеш ОКОЛО четвъртък другата седмица. По-добре ти избери. Ние няма да можем с точност да кажем кога но нека да не е много близо че да се подготвим

-Учиха..? - Изуна се залюля на клона и скочи на земята. Погледна надолу - защо именно хора от клана му имаха зъб на Коноха? Той не разбираше.

Темари стигна до портите на Коноха като патрулиращите я пуснаха да премине дружелюбни..

Изуна забеляза някакъв приближаващ се силует в далечината - беше казекагето! Той сигнализира на Куренай и двамата оставиха А, като отидоха към казекагето.
-Добре дошли, казекаге-сама! - Изуна се поклони леко както подобаваше - Аз съм генин Учиха Изуна, а това е Куренай Юхи. Ние сме назначени от хокагето да ви посрещнем. Чувствайте се като у дома си.

Казекагето поздрави нинджите както и прие съюза с Коноха...

-Ще трябва да ви заведем при хокагето, за да обсъдите нещата около съюза. - обясни Изуна и поведе казекагето заедно с Куренай към офиса на хокагето.

А научи всичко което му трябваше...
- Не се притеснявай момче, докато има нинджи вианги ще има убииства, предизвикани от нечии зов за сила.В този момент Казекагето се появи. А и другите 2 нинджи я поздравиха, след като Изумо и Куренай тръгнаха с Казекагето към двореца се появи и Анбуто....

ПП. Продължава в раздел мисии...

Беше облачна нощ. Нито луната нито звездите се показваха и наоколо беше тъмно. През храстите се движеше Итачи. Някаква подла идейка се въртеше в главата му. Беше решил да избяга от Коноха и да стане един от Акатски. Изведнъж чу зад себе си стъпки и се обърна рязко. Там стоеше един негов приятел от клана.
-Какво правиш Итачи? Какво си намислил? Да не би да бягаш от селото?-каза той.
- Не как ти хрумна!?!
- Отчуждаваш се от клана и от приятелите си. Държиш се странно откакто получи това Мангекю! Какво ти става?
- Няма нищо?
- Не ти вярвам! Кажи ми, хайде!
- По добре е да не знаеш! Сега си отивай!
- А ти няма ли да дойдеш с мен?
- Не аз ще се поразходя.
- Не ме лъжи! Видях онова писмо от Акатски! Знам че планираш да се присъединиш към тях!
- Е хвана ме.
- Но защо ти е да правиш такава глупост?
- Искам сила, мощ... Накратко искам Светът да ми се кланя! А сега ако не искаш неприятности изчезвай от тук и ме остави.
- Няма! Ще те спра!
- Ти си сам, а аз... е аз съм по-силен от теб! Много по-силен!
- Да знам това, но пък аз не съм сам!
- За какво говориш?
- Зад мен стои целият Учиха клан.
- Ооо мамка му.
След тези думи Итачи пусна една димка и побягна към гората, но приятелят му изскочи от пушека и още със замаглено зрение протегна ръка да го хване, но успя да сграбчи само торбичката с оръжия, където бяха и всичките му пари. Учиха осети това, но нямаше време да се измъкне, затова сряза ремъка, който придържаше чантичката към него и продължи да бяга, докато не стигна до гората, където се измъкна от клана. След това продължи да върви докато не стигна до тайното скривалище на Акатски.

Куренай мина да попита изумо и котетсу за нещо ново.
те притеснено и разказаха за учиха итачи.
Тя ги попита дали хокагето знае.
Те се спогледаха-май в паниката бяха забравили да му кажат.
Момчета искате ли заедно да отидем да му съобщим.

Съглсен съм ама искам да понауча някой друг номер пък и искам да науча тва как да се освобождаваш от генджитсу щото вече зе да фаща страх от вас...

Изуна дойде пред портите на Коноха, все пак се връщаше от гората. Изумо и Котетсу го поздравиха, пак те бяха на смяна, но макар и да се опитваха да изглеждат весели, всъщност отвътре ги терзаеше много. Те знаеха скорошните събития, за бягството на Итачи и завръщането на райкагето и труп в ръце. Това,което незнаеха обаче, бе че и Изуна беше запознат за случката с Итачи.
-Как сте момчета? - Изуна им помаха.
-Ах, добре. Ъм, Изуна-сан, ти ще участваш в евакуирането на хората от града, нали? - попита Изумо.
Изуна премигна:
-Всъщност... не, аз съм назначен в дивизия.
-Сериозно?! - и двамата загледаха учудени и се спогледаха - те не можеха да повярват, че генин ще участва директно във войната.
-Ъх.. не.. аз... ще съм на задните редици... - добави Изуна скромно почесвайки се по брадичката.
-Ше трябва да се пазиш. Не искаме да загубим още един Учиха! - вметна Изумо и тогава Котетсу го ритна леко без да види момчето.
Учихата повдигна вежди, после сне поглед.
-Да, разбирам. Е, до после, момчета. - Изуна ги подмина и завървя напред. Емблемата на Учиха клана, ветрилото, което разпалва буйно огньовете ясно се виждаше на гърба на дрехата му, а косата му се люшкаше напред назад отзад на опашка.
Този разговор беше припомнил на Изуна кошмара му. Любопитството му към що е това мангекьо, също се оставаше. "Не, не бива да мисля за тези неща. Дали войната ще е страшна..? Кого заблуждавам... вроятно ще се напикая от шубе!" - мислеше си той, за да прогони любопитството си.

А пристигна пред портие, поздрави Котетсу и Изуно и зачака ученика си

Както Изуна вървеше, си спомни, че днес ще има нов учител - специално да го подготви за войната, тъй като наистина момчето май щеше да е единственият генин в редиците на армията.И как беше забравил с тези свои мисли! Цапна се по главата и изтича обратно към портите. "Дано не съм закъснял!" - помисли си Изуна и накрая спря запъхтян леко пред портите където беше преди известно време. Огледа се, но единствено видя райкагето и се почуди какво прави тук. Нямаше как ТОЙ да е учителят му, си помисли Изуна.
-А.. Йотсуки-сан..? - премигна като си припомни името му и го погледна озадачено.
Момчето трябваше да си признае, че малко го плашеше огромнага набита фигура на райкагето, тъй като на негов фон, горкият Изуна изглеждаше точно като клечка.

- Здравей момче, гледай да не закъсняваш повече - сега да тръгваме има някои неща да ти покажа. На поляната имам нещо като круша на което ще учиш ударите

-Ъхм... д-добре. - Изуна тръгна след него.

ПП:Райкаге много си страшен бе

ПП. Така се става нинджа :Д- тренировки, рамен, спане, тренировки, рамен, спане .....