Тренировачна площатка №13

-Съгласен,но ти приятелю имаш нужда от освежаване защото изглеждаш доста изморен,но след като се видим с Сакура не бива да прекъсваме трябва да продължим с тренировките...-казах и се протегнох...
-Мисля да посетя къщата си ако още е там..-казах и се у усмихнах...-Ами ти накъде ще се отправиш?-Погледнах Изу но сякаш сега пак си беше той,надявам се това което бях видял вътре в него повече да не го видя..

Киба сънуваше кошмар в който Коноха беше запалена и всички бяха умрели.Глави бяха на земята и в този момент Киба се събуди и започна да бяга насам натам и да търси някой като видя Обито и Изуна беше доста весел и сълзи се стекоха от очите му ,но той разбра ,че бил сънувал и си избърса сълзите и после каза:
-Сънувах кошмар...ХАХАХАХАХАХА ъххх...
Киба осъзна,че изглежда глупаво и спря.
-Сънувах как Коноха е подпалена,но не съм сигурен,че е само сън...Може би е лошо предчувствие или друго,но не е добре...
Киба видя,че Обито и Изуна са изморени и каза:
-Искате ли рамен?Аз черпя!

-Предполагам и аз към вкъщи. После да се видим със сакура. - двамата се изправиха и се приготвиха да стават когато Киба се появи и им предложи рамен.
-Не, Киба-сан, благодаря ти. Добре съм, но може би някой друг път.
И после той си тръгна от тренировъчната площадка. Умът му вмомента беше слаб и дори не можеше да мисли трезво.

Киба нямаше много сила и бръкна в джоба си да види какво има там и видя 3 soldier pill-а ,но като се замисли той нямаше такива хапчета и незнаеше от къде са му,но все пак беше благодарен,че е намерил и ги запази за специални случай.Тогава той се запъти към Ичираку.

Дейдара пристигна и реши да изчака своя сенсей за да научи С4.
Той държеше едно парче пъпеш което беше останало от партито.
Момчето се облегна на едно дърво и зачака сенсея си.Дейдара видя няколко нинджи които тренираха своето таиджуцо.

Един мъж с хедбанда от селото на камъка,се приближи..
-Е момче явно днес ще те науча на С4..но не мисля че е възможно да я упражняваме тук или близо до коноха,все пак ако я направиб тук може да убиеш доста невинни хора..
Сенсеят и момчето отидоха малко по встрани кадето нинджата направи въздушна бариера като похлупак за да държи Дейдара вътре...Той пристъпи от вън и направи клонинги които останаха вътре при Дейдара..
-Сега според С4 ти трябва да ядеш глината с твоята собствена уста след това да се превърнеш в огромна кукла от глина която прилича на теб и когато избухне милиарди микроскопични бомби заобикалан околноста и всечко което я вдиша бомбите ще навлязат в кръвообращението и при твоя команда ще превърнат мишената буквално в прах..
-Опасна техника но и за сами теб защото що можеш да я правиш само веднъж ако е в голям мащам затова сега ще я научиш в по малък за да пробваш няколко пъти...-Каза Сенсеят..-Знаците са Тигър-маймуна-Змия..-И трябва да внимаваш във всичко сега се пробвам..и не забравяй не огромна кукла а средна за да можеш да се пробваш поне два пъти..
Мъжът млъкна и загледа младото момче с необикновенна способност...

Дейда послуша сенсея си и започна.
Той взе една топка глина и започна да отхапва от нея с собствената си уста.
Дейдара се концентрира и след това изплю глината.
Момчето се опита да я оформи с чакрата си без да я докосва.Дейдара се вгледа в топката глина която беше на семята.Постепенно глината започна да се оформя и се оголеми и така за около 20мин. пред Дейдара в въздушната бариера седеше огромен клонинг на дейдара.Той концентрира и направи няколко знака.
Огромния клонинг не се променяше.Дейдара се концентрира и отново направи знаците и продължи с опитите.
След малко в един от опитите огромния клонинг започна да се надува докато не се спука.Сякаш клонинга изчезна но всъщност тои се разпадна на малки засти.
Клонинга на Дейдара беше голям но беше голям колкото трябва да е.
Радиусая на атаката беше малък точно заради тази причина и клонинга беше малък.Дейдар след като го пръсна не каза "Кац" защото можеше да засегне сенсея.Той се обърна към учителя си за да каже уценката си.

Право мината началото сега остана да направиш голямото бум..-Сенсеят се усмихна..
Все пак съм направил бариера непропускаща малките бомбички..-Сенсеят кимна а Дейдара се усмихна радостен че ще може да гръмне това силно джутсу..

Дейдара не беше сигурен че трябва да го взриви но послуша сенсея си.
Той каза "Кац" и след като го беше надул и пръсна Дейдара направи втората стъпка.
Тъй като в бариерата имаше клонинги на сенсея.Когато дейдара каза "кац"
Клонингите сякак се скъсали и станаха на прах.Той се надяваше това да не е истинския сенсеи след това попита клонингите отвънка как се е справил.

-Брво момче наистина успя-каза Сенсеят...-Но не трябва да използваш тази техника близо до район с много хора защото ако тази техника се развие до огромните мащаби на които е способна може да заличи цяло малко село все едно в него е нямало живот...Затова не прекалявай с нея защото вреди и на теб малко или много..-Сенсеят стисна ръката на момчето и каза..-Ако искаш още нещо смао кажи и след това изчезна...

След като сенсея на Дейдара изчезна той погледна нагоре и видя един облак които прилише сякаш надпис "ТАКА".Дейдара си спомни битката на Саске с Райкагето, но това вече не го интересуваше защото тои беше от коноха.Дейдара се запъти към дома си за да си почине от тренировката или да отиде на някоя мисия.
Той пъхна ръце в джобовете и тръгна усмихнат.

Какаши се върна .Той искаше да направи една от многото си тренировки за Мангакю Шаринган.Какаши се приготви за тежка работа.Той бе леко притеснен ,защото можеше някой враг да го наблъодава ,а определено Какаши не искаше това да стане,затова той бе решен да не вдига много шум.Той свали маската и пусна своя Шаринган след което беше готов да се пробва и МШ.Какаши затвори очи и след няколко секунди той ги отвори като беше вече с Мангекю Шаринган(вижте в предните страници съм писла ,че вече мога да включвам МШ ,но без да го използвам.Това май ми е 4 или 5 тренировка на МШ)Какаши направи няколко клонинга и ги накара да застанат на едно дърво леко приклекнали.Един от клонингите застана на местото и зачака.Тогава Какаши започна да се опитва да го изпрати в друго измерение.Какаши не успя.Май това беше прекалено трудно за мен или пък не?Това се чудеше Какаши докато правеше техниката.Понеже това вече беше една от тренировките на Какаши за МШ и затова той започна да се отчайва се повече.Какаши се опитваше се повече и се повече.Клонингите намаляваха се повече и повече ,докато накрая Какаши се измори ,сички клонинги изчезнаха напълно,чакрата му намаля почти до край.Какаши бе легнал на земята отчаян.След като почина той реши се пак да научи техниката колкото и време да отнеме това.Тогава той събра отново чакра.Отиде пред едно много тънко и много ниско дърво.Той бе решил да се пробва върху дърво.Какаши започна леко по-леко да засмуква дървото.Изведнъж осети силна болка в главата,той приклекна и се хвана за главата.Какаши вече беше на предела на силите си ,но не спря той се изправи много бавно.Раздвижи се малко и се концентрира напълно .Леко по леко започна да измуква дървото отново тогава той започна да се усмихва леко и изведнъж хоп сичко спря.Тогава Какаши се събуди в една болница той бе припаднал от преумора.Затова Какаши си скри усмивката от лицето и се огледа.Тогава той видя сички свой приятели до него.Без да казва нищо той стана и си тръгна от болницата.
п.п Мисля да направя още една тренировка за МШ и да спирам вече май станаха много и от преди има ,3,4

Суйгетсу дойде и зачака своят сенсей ...

П.П. Сорри ,че се забавих