Тренировачна площатка №13

Изу и аз бяхме дошли на площатката за да започнем тренировката на Генджутсу,е поне той щеше да тренира аз по скоро щях да се уча...
Той ми обясни за самата техника Demonic Illusion: Hell Viewing Technique ,макар че аз не разбрах особено добре,и решихме да започнем разбирасе Изу трябваше да започне защото той беше по опитния в областа на този вид техники...Както стоях някакви листа сякаш се завъртяха около мен,но все пак имаше вятър а и есента наближаваше.проследих досадните листа с поглед и когато се обърнях видях нещо което ми се искаше да не бях виждал...Изу беше мъртъв,целия в черни пламъци за момент си казвах че е просот генджутсу но когато Оромо помръдна сърцето ми се разтупка сякаш бях замръзнал на място..
Изу спря техниката и точно на време защото бях започнал да атакувам..
-Доста...ъм...убедително..-Казах и се потърках по рамото като знаех че е мой ред да го изпробвам..Изу направи няколко клонинга и се оттегли да се опита да научи някоя друга техника...като се зачете в книгите..
Аз преглътнах нервно и погледнах към чакащите клонинги..
"Сега...как беше.."-рябваше да си го преговарям на ум...
Аз събраш чакрата си и започнах да се опитвам да изпратя тези чакра вълни които Изу ми беше обяснил...Включих шаринганът си и можех да ги видя,"Така значи ето ги" -казах си като можех да видя вълните които бяха неравномерни..
Направих първия знак Змия и въображаемите листа се завъртяха около единия от клонингите.."Сега трябва да е Плъх.." направих знакът и клонингът застана на място,виждах някакъв страх в очите му чудех се какво точно виждаше,кой му е най-големия страх...(На Изу не на клонинга му)..Но явно клонингът му е имал голямо чувство за хумор защото почна да се смее..Какво бях объркал,може би нещо с тези вълни..Изнервих се и започнах да нареждам клонинга,а оригиналния Изу който стоеше до някакво дърво и се готвеше да медитира се засмя като испана като в транс.."Какво му е на Изу" помислих си като го погледнах"Е нека да продължа с това ужасно генджутсу.." .Аз се съсредоточих погледнах с Шарингана си страшно сериозно Клонингът и клонингът спря да се смее сякаш мислеше че ще го ръгна с някой кунай...Събрах чакра и започнах да пращам чакра вълните към клонингът,този път вълните бяха някакси по стегнати и здрави и когато направих знакът Змия листата наистина отвлякоха за момент вниманието на клонингът..продължавах с чакра вълните като направил знакът Плъх и клонингът този път пребледня,знаех че може би е проработило,клонингът се разтрепери и няколко сълзи потекоха по лицето му..Каквото и да виждаше вероятно е било травмиращо,на мен ми стана гадно заради това което направих на Изу дори и да беше клонингът му, и освободих техниката...
-Мисля че напредвам..-Защо си говорех с клонинг...
Сега щях да опитам нещо по различно,да хвана в това ужасно генджутсу повече от един човекв този случай клонинг,имах на разположение 3 клонинга,което значеше че ще трябваше да се постарая...Състредоточих чакрата и съзнанието си и започнха да изпращам три различни посоки чакра сигналите..Виждах и най-малкия пропуск благодарение на Шаринганът си..."Дотук добре"
След като успях да уравновеся изпращането на импулсите до съзбабието на жертвите ми аз направих знакът Змия...Но листата ги нямаше нещо не беше както трябва,затова започнах да изпращам повече чакра за всеки клонинг.Със сигурност не беше лесно особено след като бяха 3 и трябваше по все отделно да отделя от чакрата си...Импулсите бяха по чести и посилни сега направих отново първия знак и листата се появиха,което беше добър знак.Направих и вотрия и трите клонинга попаднаха в джутсуто ми но явно прекомерните импулси са направили страхът им прекалено голям и трите клонинга изчезнаха...
Аз изключих Шаринганът си и седнах на земята..
-Да със сигурност не харесвам генджутсутата..-Казах и потърках туптящата си глава,чакрата ми беше малко затова реших тази техника да ми е за днес..Отидох при Изу и му казах за успеха си след което отидохме и се взехме нещо за ядене тъй като бяхме решили да останем на площатката за вечерта...
Умирах от глад и когато Изу донесе пицата се наядох и "умрях"(заспах) доволен...







На Сутринта се събудих и бях по-добре Изу изглеждаше сякаш не беше спал цяла нощ и вероятно беше така...
Аз станох но не бях гладе и нищо чудно от повече от половин пица която бях изял вчера..Протегнох се..Явно и днешния ден щеше да мине в упорити тренировки...аз взех книгата която Изу ми беше дал и заразлистих страниците е се спрях Genjutsu Kai,то не беше джутсу а по скоро контраджутсу използващо се заосвобождаване на генджутсу,щеше да е от голяма полза срещу Oромо ако има нещо скрито в ръкава си..
Направих един сенчест клонинг и се съсредоточих докато клонингът ме подложи на генджутсуто,не след дълго вече бях в кървавия ад в който бях вчера...Опитах се да не се повлиявам от гледката колкото и релиастична да е..за да изляза от генджутсуто трябваше да спра потока на чакра,съмнявах се да е така лесно както звучи...Бях толкова съсредоточен че усещах чакрата в себе си и когато усетих че подходящият момент е дошъл се опитах да спра потокът на чакра но без успешно,съсредоточих се пак сякаш успях аз момент да отслабя генджутсуто,беше изморително но все пак имах някакъв напредък,пак се съсредоточих и когато бях готов казах..
-Кай-и генджутсуто изчезна а аз изморен и задъхан изкарах един кунай и тръгнах срещу клонингът,все трябваше да си гоизкарам на някой а клонингът като ме видя и изчезна...
Седнах за момент и разгледах пак книгата имах още чакра за някое друга техника и избрах Demonic Illusion: Burning Paper Body щом съм започнал с демоничните илюзии то поне да са на куп..Техниката беше генджутсу което може да се прави само ако имаш Шаринган,тя вкарва жертвата в илюзия че е направена от хартия и изгаря от петите до главата бавно докато този който я използва гледа,генджутсуто всъщност забавя почти спира движението на мишената което я прави лесна жертва...
Съсредоточих се направих си клонинг за мишена и започнах да пращам чакра вълни по клонингът който се оглеждаше и щом по погледна в очите той вече беше хваната в празното пространство където си мислеше че е от хартия и бавно гореше,беше ми трудно да придържам илюзията и това я правеше някак си слаба затова се напрегнах и се получи поне като за пръв път,клонингът не можеше да се движи и аз го ръгнах с един кунай и изченза,някак си ми беше забавно да се убивам сам себе си...
Бях изтощен слава богу че Изу беше взел закуски аз хапнах и отидох да видя Изу как се справя,той говореше с някакво момче но все пак се намесих...

Киба каза на Изуна:
-Изуна-сан Кинеко ще е по-добре при теб.Също така той научи нова техника,тази която ти показахме.Може да те защитава в някой моменти!
Киба се усмихна седна на земята и се загледа в небето...

-О, извинявай, Киба. Ще трябва да вървя. - Изуна каза на Инузуката като видя Обито да се приближава и отидоха с него нанякъде като остави Киба.
-Хей... Какво стана? - Изу изглеждаше някак блед като заговори своят приятел.
Всъщност имаше ужасно главоболие, врата му се беше схванал, беше гладен и изморен, със сенки под очите, разрошена коса, а чакрата му - небалансирана, но той игнорираше всичко това.

Изу се приближи към мен,леле ама той изглеждаше доста по зле от сутринта...
-Ами мисля че успявам да напредна в тази непозната за мен среда от техники..-Казах и въздъхнах..-Успях да науча 2 техники и Кай..А като тегледма теб поне 5 си научил поне това показва чакрата ти-Усмихнах се и побутнах изтощеното момче..-Може би Сакура-чан ще успее да ти върне енергията...но преди това мисля че и двамата се нуждаем от баня..Може да отидем на горещите извори в градът..-давах идеи и изглеждах весел но нещо вътре в мен ме трвожеше,сякаш вятърът носеше някакво предупреждение..Игнорирах това чувство и се върнах към разговорът ни с Изу..

Киба викна на Изуна и му даде един Soldier Pill той щеше да му върне цялата енергия и чакра след това той му каза това,щом му го каза даде един на Обито и му каза да го пази за друг път,когато Се преуморят.Киба погледна в ръката си и видя,че има още две и даде още едно на Обито,за да могат да си върнат силите и двамата,също така Киба им спомена,че те дигат доста чакрата.Момчето стана и си тръгна с последния Pill

Изуна беше изненадан от щедростта на Киба и на драго сърце прие хапчето и благодари от името на двамата и го пи.
-Не, Обито... точно вмомента по-добре да продължим с търсенето... Научих няколко техники, но не е достатъчно. Не е онова, което ще ни помогне за активирането на мангекяо. Трябва да потърся по-задълбочено...
И той продължи да рови из книгите и по едно време зяпна. Той извика Обито и му я показа. Сега като беше изпил войнишкото хапче, се чувстваше отново презареден и сякаш можеше да стои буден още три дни и нощи.
-Time Reversal Technique. - уточни Изуна - Чрез нея ще можем да върнем времето за нас назад, поне да сме под такава илюзия, че се е върнало и да си спомним елементи, които не са ни били толкова ясни дори тогава. Ако се съсредоточим върху моментите... Може би чрез тази техника ще можем да си спомним изживения ужас и да отключим вътрешните ни сили. Какво мислиш?
Изуна говореше разпалено, сякаш в него се надигаше някаква нова промяна.

-Ами..добре..-Казах леко изненадано от ентосиазмът на Изу...Глътнах хапчето..(От малки се друсат)..Силите ми се върнаха..
-Когато кажеш съм готов да започнем,но не мисля че ще успея звучи ми сложно...и все пак ще пробвам заради каузата...
Вече беше вечер и имаше хладен вятър но това едвали щеше да ни спре,луната грееше и имаше пъкнолуние,макар все още да беше рано вечерта...
Погледнах Изу който допрочиташе подробностите за книгата...

-Ще се опитам да те вкарам в подобно генджутсу. - каза Изу като затвори книгата - Приготви се.
Изуна можеше да прави доста от ген-техниките си и без шаринган така че не го използва сега. Той се съсредоточи и концентрира чакра вълните си към Обито. След това започна да прави знаците: куче - змия - вол - птица - тигър!! Генджутсуто се отдаваше на Изуна. Той задейства техниката:
-Time Reversal Technique..! - след моменти на Обито като че ли му се приспа.
Изуна накара умът на Обито да се отвори, сега трябваше единствено да му задава въпроси, за да научи каквато информация си искаше и да го накара да си спомни. Разбира се, целта щеше да запази характера си при отговаряне на въпроси. Притеснен, че може и да не успее с тази техника той зададе въпрос на Обито очаквайки отговор:
-Какво видя в техниката адско привидение, която осъществих срещу теб онзи ден..?
За да се увери, че тази техника ще им помогне точно, Изуна трябваше да види дали Обито ще отговори на въпросите му, свързани с лоши и неприятни събития.

Бях притеснен от онова което можех да видя,дори малко аз не искам да го правим заради нещата които може да видя...
-Ъм..да готов съм..-казах и Изу ме вкара в джутсуто..За момент ми беше леко замаяно когато той не зададе първия въпрос озовах се в онова генджутсо от предния ден..Гласът му стенеше от всякъде с един въпросителен тон...
-Аз...аз виждам теб...виждам и Оромо ти...ти си мъртъв а Оромо ме гледа,гледаме сякаш наистина е тук....Изу..?-Изу беше млъкнал бях сам в сцената,не исках да съм сам...Опитах се да запазя самообладание и пак погледнах сцената...-Ти гориш в пламъците на аматерсу а аз не съм направил нищо,къде съм бил...всичко е толкова истинско....-Очите ми се бяха напълнили със сълзи от гняв исках да убия оромо исках да му отмъстя....
-Изу..?-Отново повиках Изу по име сякаш да ме изкара от тази сцена...

Изуна слушаше някак уплашено, не искаше да вижда приятелят си в болки, за това бързо спря генджутсуто правейки кай.
-Обито, добре ли си?? - попита той разтревожено.

Илюзията изчезна и пак бяхме на поляните..
-Аз..ами мисля че да..-Потърках си главата която я чувствах като туптяща топка..-Давай отначало..-Казах и се приготвих..
-Трябва да открием Мангекьо Шарингана преди Оромо да е станал по силен дори ако трябва да мине през Ада...-Казха сигурен а Изу просто ме гледаше..
-Готов съм..-Казах и поех дъх...

-Добре... - Изуна преглътна и отново се съсредоточи върху Обито.
Започна да прави знаците бързо: куче - змия - вол - птица - тигър. И вкара Обито повторно в техниката за връщане на времето.
-Добре... Обито... ти си... ти си... - Изуна се замисли кой момент би бил толкова ужасяващ, че да предизвика бурни чувства у приятеля му. - Ти си на бойното поле... какво виждаш..? Какво се случва? Какви са притесненията ти? Какво изживяваш..? - той се опитваше да го подкрепи с въпроси.
Изуна говореше треперейки, защото самият ужас на Обито го притесняваше и нараняваше. Това беше най-добрият му пирятел, а той му причиняваше болка по един или друг начин, но нямаше друг начин.

Изу ме послуша и отново направи генджутсуто..
-Наоколо е полутъмно,сякаш слунцето залязва всеки момент,аз съм в гората където тепърва започват да цъвтят цветчетата на дърветата..не се чуват птици,не се чува даже шумуленето от листата...Аз бягам,сякаш искам да стигна някъде някой бяга със мен но е малко по назад...Бързам и пулсът ми се учестява,спрях за малко и се огледах..От някъде се чуваха викове,сякъш съм при..при Войната..-Аз преглътнах нервно и пак се съсредоточих..-В далечината виждам битка но единия го повалят,поглеждам на страни и виждам Сакура която беше също така запъхтяна от бягането...Приближаваме се и...и виждам теб да лежиш на земята...имаше кръв навсякъде застанох на колене и се опитах да проверя дали дишаш дали има шанс,от очите м исе спускат сълзи..-Дори докато го говорех ми се стичаха сълзи-Погледнах към другата тъмна фигура Оромо аз се почувствах странно сякаш в мен се отключи сила и тогава се появи Шаринганът ми,исках да го убия исках да си отмъстя...-Шаринганът ми се включи автоматично...-Започвнах да му говоря нещо а той се смееше погледнах отново към полу мъртвото ти тяло и в мен нещо се раздвижи..-Когато усетих отново онова чувство наистина пак почуствах промяната усетих нещо странно...аз внъкнах в това чувство тази болка която изпитах когато гледах Изуна така,сега бяхме само аз и Изу,той едвам дишаше а аз го гледах по този начин...Две струи сълзи потекоха и тогава очите ми започнаха да се променят аз не ожех да видя но Изу вуждаше,аз просто усещах това чувство..Както бяха с включен шаринган той се промени...

Изю изключи генджутсуто а аз гледах леко очидено сякаш това не бяха моите очи,виждах различно...
-Изу...съжалявам че тогава не можах да ти помогна..-Направих клонинг за да видя очите..-Леле ама аз изглеждам зловещо,погледнах Изу и сякаш виждах чакрата по ясно..-Леле и съм като ренген..-Изу се изчерви и ме бутна..-Не към дрехите към чакрата..-засмях се...
-Добре сега сериозно мисля че е време и ти да преживееш това..-Изчаках Изу да се подготви...

Изуна слушаше всичко това сплашено,трябваше да се сдържа да не спира генджутсуто и го задържа. Тогава видя как очите на Обито се промениха и се опули.
-Обито... ти... ти успя! - той възкликна невярващо и изключи генджутсуто.
Сега беше ред на Изуна. Той преглътна и показа генджутсуто за връщане на времето. - Ще трябва да го приложиш върху мен... Накарай ме да си спомня - и преглътна - Най-голямата болка... когато използваха аматерасу и по време на битката с Оромо... тогава отключих и третото си томое на шарингана.
Изуна седна и се приготви за атаката на Обито. Трябваше да си признае, че изпитваше тръпки от това да преживее ужаса отново, но беше нужно за съзряването му.

Киба дойде решил да научи своята върховна техника която беше Garuga.Това бяха 3 техники в една.Първо той започна като каза на Акамару да използва Dynamic Marking върху една непробиваема или поне така я наричаха,стена.АКамару го използва и нацели стената точно в средата.Тогава Киба се координира с Акамару,чакра циркулираше по тялото му и той извика:
-Jujin Bunshin!
Щом това стана той използва Shikyaku no Jutsu като съсредоточи цялата си чакра в себе си и каза:
-Shikyaku no Jutsu!
И двете джутсута се получиха доста добре.Оставаше да използва Sotoro техника която го трансформира него и Акамару в един двуглав вълк.Киба съсредоточи чакрата си и тя циркулираше по него по-бързо от всеки друг път това беше от любовта на Киба към селото му и той извика:
-Jinju Konbi Henge: Sotoro!
Тогава тази техника също се получи остана му само новата техника Garuga той не беше тренирал в тази форма въртенето си,но знаеше,че това което прави в не тази форма е добро,но слято с това на Акамару е непобедимо и този се засили към стената и извика:
-GARUGA!!!
Тогава те с светкавична бързина се въртяха нищо не беше по-бързо от тях,но поради причината,че от въртенето незнаеха на къде отиват,Dynamic Marking на Акамару им помагаше и те можеха да надушат миризмата.Тогава "Непробиваемата стена"Беше пробита,а Киба още не я бе докоснал.Въздуха от въртенето разби вратата,а огромната техника направи дупка,която никой не бе правел до сега.После се превърна отново в човек и каза на Изуна:
-Изуна-сан виждам,че тренирате повече от всеки в селото.Каква е причината?Толкова тренировки имате голяма причина за това!
После погледна към Обито и цачака отговора на Изуна.

Какаши дойде отново за да затвърди неговия МШ почти до край.Какаши отново събра чакра и направи два клонинга пред него и два до него.Той и каза да нападат.Двата клонинга задържаха другите два клонинга.А Какаши бързо свали маската и пусна неговия МШ.Той бе решил този път да се пробва да го прави в действие.Това беше тртетата тренировка на Какаши за тази техника.Остават му още две.Какаши започна да засмуква единия клонинг.А други се биеше с другите два клонинга който бяха до Какаши .Какаши не успя да засмуче клонинга,но клонинга избухна сам.Тогава Какаши реши да спре този бой като уби сички клонинги.Тогава Какаши направи един единствен клонинг.Започна.Какаши се концентрира направи знака за събиране на чакра.Той събра много чакра тогава реши ,че вече е готов.Затова той започна да засмуква клонинга.След като стигна до половината ,започна да го боли главата и затова Какаши се разконцентрира и затова той спря засмукването.Какаши се разочерова.Тогава той реши да се пробва за последен път и ако не стане утре ще намине отново .Какаши направи един клонинг.Какаши беше много измроед затова седна да си отпочине.След като си отпочина той започна да засмуква клонинга.Но посредата отново го заболя главата.Какаши зивади една книга и започна да чете тази техника и ,защо го бол
и главата.Тогава Какаши видя и разбра ,че го боли ,защото като не си е отпочинал и събере чакра и я използва започва да го боли глава.Какаши си тръгна за да отпочине преди купона и си каза на ум:
-Утре ще намина

Изуна се сепна от появяването на Киба, тъкму се беше приготвил когато ги прекъсна Инузуката. Момчето не искаше да му казва истинската причина, имаше чувството, че някой като него, който не преживявал войната, все пак като се видяха за първи път изглеждаше като нов генин, нямаше да ги разбере,но не искаше да му отговаря, защото знаеше, че няма да може да излъже. Той не можеше да крие чувствата си добре. За това погледна Обито с притеснен поглед и си замълча като изчака той да отговори на въпроса на Киба.

Отново момчето с кучето се появи и сепна Изу...той ни попита а Изу не знаеше какви да отговори..
-Ние тренираме за едни важни изпити..-Казах и се усмихнах като затвориш очи и изключих Мангеьото...-Погледнах нинджата..-Ами сега мислим да потренираме още защото наистина нямаме време..-Казах на Момчето и погледнах Изу...

-Изпит а?Добре.Ако имате нужда от помощ само кажете!
Киба легна на земята и заспа,защото джутсуто което бе научил току що го беше изтощило...

Проследих кучето и момчето които легнаха и пак се върнах на Изу..
-Ами мисля да продължим..-Казах леко с колебание..-Включих Шарингана си и се концентрирах..
-когато си готов започваме..-Казах и започнах да изпращам чакра вълни предварително защото и без това ми куцаше генджутсуто...

Изуна кимна вече облекчен.
-Добре, готов съм! - пое си дълбоко дъх в очакване на предстоящото.

Поех си дъх но трябваше първо да съм сигурен че повече никой няма да ни свари в тази тренировка и започнах да изпращам чакра импулси около нас опитах се да направя нещо като генджутсу бариера и така който погледнеше насам нямашеда ни вижда...
-Добре сега по същество...-казах към Изу като подържаш генджутсуто коло нас и започнах да пращам вълни към Изу..-Май че заповам да им хващам цаката казах точно преди да го вкарам в генджутсуто..
-куче - змия - вол - птица - тигър-Направих знаците...
-Изу ти си в онази същата гора където се случи инцидентът точно когато ти видя как изгарат онеи хора..-Илюзията се създаде и аз трябваше да започна да задавам въпросите..
-Добре сега,какво виждаш?...Какво чуваш?....Кака се чувстваш?-Задавах въпроси и засилвах ефекта на генджутсуто...

-Това е... чувам викове... отдалече, но има битки... Аз препускам... с Кинеко... - Изуна заговори някак отвеяно, полу-заспало - Трябва да побързам... бягам от Итачи... той не ме е последва, Кинеко ме напътства... Виждам девизията ми... побързваме натам... - Изуна след това се запря сякаш не можеше да си поеме дъх - окото ми... се променя... черни огньове... кръв... - Изуна стисна зъби - Н-не разбирам... защо... как... - звучеше объркано и панирано - Те ме нападат... черните огньове се разпространяват... това не трябваше да се случва... изгарящи тела... писъците се засилват... главата ми бумти... сърцето ми, ще се пръсне... - той постави ръка на гърдите си и лицето му мязаше на мъченик, а от очите му се застичаха сълзи - Аз го направих... аз съм виновен... толкова много хора... убих ги... - говореше през сълзи.
Обито само можеше да си представя какво наистина е изживял, но по думите звучеше толкова ужасно, че не беше за вярване. Изуна стисна зъби и юмрук.
-Какво стана после..? - попита го Обито предпазливо.
-Итачи... Итачи ми го е имплантирал... изпълва ме мъст... искам да ги убия... искам отмъщение... Прибрах Кинеко, тичам към бойното поле... убивам безмилостно, чувството ми харесва... Искам още... Унищожавам арбалетите... Изпълвам се с удоволствие... но не е достатъчно... продължавам да убивам... трябва да се добера до А или Минато... Отсечени глави и крайници... счупени ченете... разпорени гърди... война... ад... гарги разкъсващи безжизнените тела... небето е червено... активирал съм шаринганът си... бързам... Оромо... бия се с Оромо, мразя го... но ме плаши... той ми разказа... разказа ми за мангекьото, че било хубаво... не мога да го победя... слаб съм... ще умра... - тонът на гласът му се променяше от отмъстителен на уплашен, точно вмомента го бомбандираха всякакви чувства - Той ми показа истината за ний-сан, защо е напуснал... не може да бъде... казва ми, че съм безеполезен... недостоен Учиха... само чрез мангекьото ще мога да го победя... изпълва ме яд... бесен съм... искам да го убия... трябва да се изправя... трябва преди да е късно... не, не... не бива да затварям очи... кръвта се стича през очите ми... игнорирай я... бий се... аз съм Учиха... ще стана силен... по-силен... ще те победя... изправям се... финален удар... ще успея... още малко... болка... пареща болка... острието минава през гърдите ми... боли... каа-сан... плаче ми се... не успях... провалих се... слаб съм... той е прав... но не искам... не мога... трябва... заради ний-сан... ехидният смях на Оромо... движи се... движи се... движи се...
В ума на Изуна изникваха всички тези картини-ужаси от войната. Дишането му се ускори, той сви юмруци. "Това... тази болка... тя е несравнима... Аз съм грешник, но осъзнавам... Мога да го преборя - онова, което съм бил е онова, което трябва да поправя. Нужна ми е силата, с която да го победя... Защото съм истински Учиха! Искам да съм като аники! Оромо... ще ти го върна, ада те очаква... Повече няма да падна... няма да загубя в битка... защото съм..."
Той разтвори широко очи и извика с цяло гърло, разбивайки илюзията на Обито, около него се завъртя мощна чакра, която циркулираше толкова бързо, че създаде вихър около тях.
-ОРОМО УЧИХА!!!! ЩЕ ТЕ УБИЯ!! - шаринганът му се самоактивира и очите започнаха да му се променят докато не сключиха напълно нова форма.
Изуна сам можеше да усети силата, която бликаше от него, а Обито виждаше промененото му лице, с мангекьото си включено аурата около него беше напълно различна - сякаш това не си беше Изу, а някой хищник. Учихата забави дишането си и погледна ръцете си, виждаше напълно различно сега. МШ му даваше много повече умения от обикновения шаринган, но той си спомни думите написани на свитъка и направи знака на овена за концентрация като балансира потока на чакрата си и деактивира мш-то си. Тези очи му гълтаха и чакра доста бързо, а сега от всичко това преживяно Изуна се просна на земята изморен, а главоболието му се завърна.
-Ъгхн... ние... ние успяхме... - каза той едва взимайки си дъх.

Аз орекъснах всичката чакра наоколо Изу беше седнал на земята а аз го гледях някак си тревожно...трябваше да кажа нещо,но не знаех какво,бях стреснат от новия Изу за момента в който той включи Мангекьото не беше той аз..не знаех кой беше...
-Да..ние успяхме...-Казах тихо и му помогнах да стане но все пак се усмихнах защото не исках най-добрия и приятел да си помисли нещо...-Сега вече трябва да си починем и няма да приема Не за отговори,последното което остана е да се претовариш с тази ужасна техника и да ослепееш...-Някака си чувствах че Мангекьото е супер чувство но все пак беше странно и опасно...
-Сега си поеми дъх и ще се разделим по къщите за момент..-Казах предположих че Изу ще иска малко време насаме все пак не го бях оставял от Мисията ми насам...
-Сакура -чан е се радва да те види-Затова бъди във форма..-Казах като го потупах леко..

Той разтърка чело и си пое дъх.
-Д-добре... малко почивка ще е добре... - и Изу се съгласи.
След това постояха така малко на земята като приятен бриз забрули лицата им. Изуна се поизправи в седнало положение.
-Знаеш ли... един добър обяд у Сакура няма да откажа... - и той погледна някак замечтано в облаците.