Раменът на Ичираку

-Ах... Куренай... Благодаря ти... наистина, той иска шарингана повече от мен, но моля те не го насилвай...
После се заслуша в райкагето и започна да яде от рамена, защото новият му сенсей беше прав, че без ядене не може, без енергия няма да може да тренира нататък, а и сега тлябваше да усъвършенства новопридобитият си шаринган.
Изуна усети, че в думите на райкагето имаше майтап и се поусмихна малко, но наистина нещо го терзаеше отвътре и това беше именно брат му. Но защо да не сподели? Така заговори:
-Някога нещата н-не бяха така... Мадара-ний винаги се е държал добре с мен... беше обичлив брат. Но после, незнам... дори и да е бил студен към другите, не го е показвал на мен... И тогава, просто един ден изчезна... Оведомиха ни, че е мъртъв, умрял като предател. Аз н-не можех да повярвам... ний-сан не е такъв! Аз винаги съм го уважавал... и не вярвах на приказките на другите, но това, което чувам сега... п-побиват ме тръпки... - отново беше прекъснал, за да разкаже.
-Ъх... райкаге-сан, сериозно не мога да погълна такова количество...

- Няма да рискуваме, кой знае какво ще види... днес едва не умря, а Изуна едва не изгуби контрол, замисли се малко- скара се А, този път сериозно.

Куренай ги слушаше внимателно.тя също послуша кагета е започна да яде.
- я стига един почине нищо лне е! Разбирям мъкатати. Добре но как да засилим процеса при обито?

Изуна сведе поглед и продължи да яде в мълчание.

- Някой път трябва насила- засмя се А- Не се шашкай толкова, ако неможеш недей, обаче аз те съветвам да го издеш иначе утре 2но- Райкагето придоби онази ледена гримаса- Шегувам се- каза А като се скъса от смях, защото Изуна се беше вцепенил.
- Наистина, не се притеснявай толкова, ще го намерим брат ти, ще видим какво иска, определено този шаринган е промил мозъка му... виж какво виж в какво го е превърнал шарингана... теб няма да те сполети същата съдба обещавам ти. И повярвай аз винаги спазвам своята дума, където и да е сега брат ти, уверявам те, че ако го намерим ще открием отговорите на въпросите, дори се вярвам, че в него има нещо добро... Изуна ти наистина ще ме промениш спри се малко- засмя се А- Не ме разчувстай, война е суров и здрав, кован като желязото- след тези думи Изуна се засмя и то доста силно, Райкагето го тупна по рамото, този път момчето не се притесни.
- Имаш талант, не ти е нужда силата на проклетите очи ( А има предвид мангекиоу), аз и Куренай като нямаме да не сме умрели- каза на майтам А и довърши рамена.

Добре де спирам!
Но все още смятам че Обито няма защо да излезе извън контрол.
Пък и да бях умряла пак щях да помогна на приятел!-каза Куренай затвори очи и започна да мисли как да активира шаринган. Не стига че не беше Учиха ачи и ии беше забранено генджутсото.... Тъмно нова което умееше

ПП: трябва да ставам, утре ще допиша като мога.

- Тренеровки, това е истината, с тренеровки ще стане... това е моя отговор.
ПП. Ок

Райкаге-самаискам да си поговорим на саме.
След това те се разотидоха
- Да отидем при изворите в полето

- Добре- съгласи се А- да тръгваме. Райкагето плати 12 руо и се обърна към Изуна
- Момче утре 10 часа, ясно ли е ?- А се засмя както обикновенно, но и Изуна разбра, че Райкагето преиграва в този момент със строгоста си.

Изуна продължи да слуша райкагето, на наистина ли брат му е бил обладан както Изуна сега по-рано. Момчето се чудеше дали единственият мотив на брат му да предаде Коноха беше сила, защото не можеше да си го представи, но не го и изключваше. Но едно можеше да каже - А беше оптимист и изглежда, че обичаше да се шегува. В крайна сметка не беше толкова страшен колкото Изуна отначало си го представяше. Той се разкикоти и настроението се повдигна, с което момчето продължи да яде настървено рамена и се пак успя да побере цялата паница, макар и да му се стори множко.
-Добре, сър! - каза той в сериозен тон на шега разбира се, след като райкагето му оповести часът за тренировката.
При това отново се разкикоти. Куренай и А си тръгнаха преди Изуна като райкагето плати, а Изуна остана докато се наяде, след което и той тръгна към къщи.

ПП: Бях на Олимпиада, а сега отивам на уроци, така че това, което става на тренировъчната площадка ще го описвам вечерта.

Райкагето и момчето пристигнаха бързо.
- Два големи рамена- извика А радостно. След малко бяха готови и 2мата боеца започнаха да ядат. Райкагето беше готов, а Изуна се насилваше да го изяде.
- Изуна, трябва да отида до едно място. След като се наядеш ме чакай на изворите. След това А остави 8 руо на масата и тръгна на някъде.

Горкото момче щеше да се пръсне от толкова ядене и остави паницата недоядено, разтърквайки коремчето си. "Ще получа някое разширение на стомаха..." Райкагето тръгна като му каза да го чака при изворите и като Изуна приключи, излезе от Ичираку надумкан. (преял демек)

Куренай дотича до Ичираку точно преди да затвори.
-4 големи рамена за вкъщи!
тя ги получи плати и избяга.

Привечер, Райкагето мина покрай Ичураку. Той искаше да изяде един голям рамен, беше търсил Изуна да го черпи, но момчето го нямаше. Затова А поръча само 1 голям рамен и го изяде за секунди. Плати 4 руо и се запъти...

След размишленията на Конан по път за вкъщи, тя стигна до Ичираку рамен.
-Отдавна не съм идвала тук.
-Здравей, Ичираку
-ОоО, Конан не сме се виждали отдавна.
-Радвам се, че си добре-каза той на момичето.
-Да, всичко е наред надявам се-каза, Конан като се загледа в земята. След това отклони поглед.
-Един среден рамен.
-Веднага! -Но е почерпка от заведението, каза Ичираку.
-Не, няма нужда .. подсмихна се Конан
След няколко минути Ичираку остави един топъл рамен пред Конан.
-Итадакимас!- каза той
-Итадакимас ^^
След, като го изяде, Конан даде руото на добрия старец и тръгна към къщи.

-Сакура, Сакура, колко се радвам да те видя жива и здрава!- с искрена радост Ичираку посрещна момичето, когато го видя на прага на ресторанта си.- Идвай, идвай да ти сипя да хапнеш. Тук пак всеки може да хапне любимия си рамен, както преди...
-Благодаря, Ичираку-сама.- отвърна Сакура, като се помъчи да се усмихне.- Не идвам да ям. Идвам само да ви видя и да ви се обадя.
Човекът насреща и бащински клатеше глава, с усмивка, като се правеше, че не вижда угасналия поглед на Сакура. Но той беше мъдър и вече достатъчно стар, за да знае какво може да става в душата на момичето.
-Кой друг е идвал вече тук?-попита тя.
Ичираку и заразказва за тези от общите им познати, с които вече се бе видял. Тя му каза за Изуна Учиха, Обито и Неджи, това, което знаеше за А и Минато.
-Ами...за Ино, за Ино не сте ли чули нещо?- с ясна неувереност в гласа, попита тя накрая.
-За съжаление, не.- отговори той. - Но, знаеш ли какво. Мисля си, че нищо лошо не и се е случило. Ино е много умно момиче, адски съобразителна е и мисля, че не е позволила на някой да я победи. Не гледай, че се стреми да го крие, тя струва доста повече отколкото иска хората да знаят. И яде доста по-малко също така...- подсмихна се добродушно той.
Сакура не обърна особено внимание на думите му сякаш. Гледаше замислено пред себе си- И от Куренай няма следа и ...от доста други.
-Въоражи се с търпение, моето момиче, не всичко още е свършило.
Сакура тръсна глава и се усмихна.
-Така е, благодаря, Ичираку-сама. А сега, колкото и да не ми се иска, май ще се прибирам към дома си.
Тя поздрави и излезе, а възрастния човек, се зае усилено да търка с един парцал тезгяха, като си говореше нещо неразбираемо сам на себе си.

С бърза стъпка стигнах до Ичурако мирисът на рамен ме влудяваше аз влязох а Изураку се усмихна..
-Ейй Обит оот кога не съм те виждал..-Каза той и си приготви няколко глеми купи за рамен..
-Дам и мисля да се наям..до пръсване..-Ах Ичураку сипваше раменът а на мен в очите ми плуваха звезди..ТОй го поднесе и аз бавно вкусих една хапка..И ето че апетитът ми се отвори..Започнах да ям....След няколко големи рамена коремът ми се напълни и аз щастливо подадох парите на радостния Ичираку който с удоволствие ги прибра...
-Мерси Ичираку,казах и му помахах през гръб..
А той само се засмя и продължи да си върши работата...Щастлив се запътих към къщи....

След кратката си битка с Обито, Конан влезе в ресторантът за рамен на Ичираку и поздрави ичираку.
-Хей, Ичираку как си?- усмихна се накриво тя
-Добре съм, каза той- след което веднага сервира рамена на Конан
-Итадакимас!-Момичето си взе пръчици и ги разтвори, след това си изяде раменът. Тя даде 2 руо на Ичираку и
тръгна към къщи, като беше умислена за нещо важно.

Изуна едва успя да се добере до рамен магазина. Ичираку се учуди като го видя да идва в такъв късен, или по-скоро ранен час.
-Е-един г-голям... - измрънка Изуна, точно вмомента се чувстваше като прегладнял Обито.
-Ой, ей сега, Изуна. Ти сядай тук, бързо. - Ичираку се зае да приготвя рамена. - Какво ти се е случило..?
Изуна седна и се загледа нанякъде морно.
-Т-тренирах...
-Хм, разбрах, че си бил на опасна мисия наскоро. Защо подемаш тренировките така прибързано?
Изуна се загледа в земята.
-Защото... съм слаб. - сви юмрук.
Ичираку премигна, след което се разсмя.
-Х-ха..? Какво и-има смешно? Д-да не би нещо на лицето ми..? - той избърса бузата си за всеки случей.
-Не, не... Просто ми напомни на един друг човек, който го бях чувал да казва същото нещо. - Ичираку сервира на Изуна паницата.
-К-кой..? - Изуна пое клечките и започна да се храни.
-Мадара, той също беше Учиха.
Изуна замръзна на място и гледаше сепнато - възможно ли беше това, което старецът казва?
-Е, няма значение всъщност... Той за съжаление се вманиачи в силата и изневери на селото... Стана опасен мисинг-нин, който е в неизвестност...
Изуна спря да яде и се замисли. Дали не тръгваше по същата пътека?
-Виж, ако искаш съвет от мен - ще ти кажа, че е по-добре да не се претоварваш толкова много. Сънят и яденето са важна храна за мозъка, не ги подценявай. Също така, не смятай, че кой е по-силен е важно - това, което наистина е важно е какво имаш тук. - Ичираку тупна по гърдите си от страната на сърцето.
-О...
-Тренировките са важни, тъй като си шиноби, предполагам. Но, едва ли са първостепенни.
Изуна погледна надолу. Той не смяташе, че Ичираку беше достатъчно подготвен, за да го разбере. Това бяха общи приказки, които и майка му би могла да му каже, той не беше нинджа. На Изуна му трябваше консултация с някой умел и първият образ, който му изникна беше А! Да, наистина - какво се бе случило с временният му учител? Може би младият Учиха трябваше да си поговори с него. "Може да е в болницата... Трябва да проверя."
Изуна дояде рамена си и плати.
-Благодаря ви за гощавката, чичо Ичираку.
-Винаги, момче. Отивай да почиваш!
Изуна обаче не искаше да ляга все още. С подкрепени сили и вече поразбуден ум, той искаше да говори с А и да си разсее съмненията.

Конан, дойде да се разведри малко при Ичираку. Още не бе влезнала и се провикна.
-Един голям рамен!
-Оо, ти ли си Конан?-Здравей, Ичираку-каза момичето усмивайки се.
-Днес, май си в настроение?-попита той.
-Ами да .. -мисля да посетя някой стари приятели.
-Дойдох тук, надявайки се да срещна някого от тях
Ичираку се засмя. След няколко секунди той сервира на Конан една голяма купа с рамен.
-Итадакимас!
Тя, взе две клечки за храна и започна бавно да се храни.

Наруто доиде при Ичираку.Тои видя Конан и седна до нея.
-2 средни рамена.
-Здравеи Наруто.-каза Ичираку.
-Здрасти Ичирако.-отвърна Наруто след което се обърна към Конан и я поздрави.
Наруто започна да яде рамена си.

Конан се обърна настрани. Засмя се като видя Наруто,
-Хей,здравей.. Отдавна не сме се виждали.
-Как си наруто?
Тъкмо си мислех за теб, и ти се появяваш-каза Конан, засмивайки се.
След думите си, се обърна и доизяде рамена си.
-Е, разкажи ми за себе си, подкани тя Наруто.

-Реших да се отбия при Ичираку да похапна малко рамен.Нищо интересно при мен.
-Може някои път да ти доида на гости или пък ти!Се пак сме приятели...
Наруто отдръпна едната купа с рамен и започна да яде 2рата купа.
-А при теб какво ново?

Тази вечер Минато се разхождаше по улиците на Коноха.Той разглеждаше различните сгради,заглеждаше се в хората.Виждаше,че хората се възстановяват след войната и това го радваше.
Щом мина покрай Ичираку миризмата на топъл рамен се докосна до обонянието му и той бързо се отправи към ресторанта.В момента щом отметна завесата на входа и влезе вътре,той съзря двамата души,които си говореа на най-крайните столове.
-Добър веччер хокаге-сама.Какво ще хапнете днес.
-Ами мисля,че ще си позволя един среден рамен Ичираку, благодаря.
Майсторът и помощничката му се захванаха да правят още рамен,докъто хокагето се настани до момичето и момчето.
-Конан,Наруто-възкликна кагето като разпозна двете нинджи.
Минато започна с Наруто,защото имаше да го пита някой неща.
-Наруто,след войната прегледах почти всички регистри на нинджи и забелязах,че в твоя пишеше,че след последния чуунински изпит си останал в Суна за известно време.Какво стан,тъкмо тези дни щях да пращам орел с писмо на казекагето Темари,да питам за теб......