Раменът на Ичираку

Здравей, Минато отвърна Конан
-Отдавна не сме се виждали.
-Ами Наруто при мен нищо ново, стоя си вкъщи и се разхождам.
Днес реших да дойда тук с цел да видя някой стар приятел, а ето
че видях.-Много се радвам да ви видя и двама ви, каза Конан.
След което довърши купата с големия рамен и плати руото на Ичираку.
-Седнете Минато-сама, подкани го Конан.. след което замлъкна за да довършат
започнатия с Наруто разговор.

-Здравеи Минато тъкмо си мислех дали сте доидеш.Как си.
-Какво ново при теб не сме се виждали отдавна.
Наруто изяде и втирия си рамен.Тои плати 6руо след което се обърна към Минато.
-Хаиде разкажи какво ново при теб.
След което реши да си поръча още един малък рамен.

-Ах,при мен ли ? Ами при мен има много нови неща.Трудно е за разказване.
Минато бавно започна да яде рамена си като изчакваше да изтине.
-Вечерта е приятна-отбеляза той.След това се замисли за нещо и по-късно продължи продължи:
-Е,Наруто мислиш ли да учавстваш в чуунински изпит ако скоро се зададе такъв?

-Да разбирасе.Нядавам се да стана чyнин.
-Но дотогава сте трябва да тренирам досто опорито.
-Но колкото силни противници да има аз сте ги победя всички.
След което наруто се засмя.

Минато довърши рамена си,след което благодари на майстора.
-Е,приятели ще трябва да вървя.Приятна вечер.-хокагето се сбогува с двете нинджи и се отправи към двореца си,където го чакаха отново неотменни дела.

-Довиждане Минато
-Наруто, искаш ли да отидем на полето, за да си направим една тренировка?-попита Конан и зачака отговор от русокосия.

-Ами разбирасе.Стига ти да си съгласна.
Наруто плати рамена си и се изправи като каза на конан:
-Сте ходим ли или не?

Конан кимна с глава и двамата тръгнаа към полето.

Кисаме доиде да похапне един рамен.
-Един малък рамен-каза Кисаме мрачно защото не беше в настроение.
Кисаме започна да яде рамена си.Тои остана с 18 руо.

Какаши остана със 18 руо след като си земе един малък рамен

Конан влезе в ресторанта на Ичираку.
-Здравей Ичираку .... един малък рамен.
Момичето плати руото, и тръгн към къщата на Какаши.

Ичираку както винаги се зарадва на Сакура. Тя също не скри, че освен да хапне рамен е искала да размени и и няколко думи с любезния и добър човек. Ичираку я изчака да се нахрани и я заговори за новините, за оттеглянето на Минато, за новия хокаге...И двамата бяха на мнение, че под управлението на А Йотсуки, Коноха ще е добре и ще процъфтява. Накрая без никаква явна връзка с водения разговор Сакура изплю камъчето:
-Как човек решава да бъде добър или лош, чичо Ичираку?-съвсем по детски попита тя- Какво накланя везните?
Ичираку се вгледа в нея внимателно:
-Много неспокоен дух си ти момиче, много...
Той метна кърпата, която обичайно държеше в ръка на рамото си.-Желанието...е това, предполагам. Зависи какво желае сърцето ти най-много и колко силно го желае. Това повежда човека по даден път, кара го да избере...Хората сме слаби, Сакура-чан, най-често нашите желания ни управляват...
-Искаш да кажеш, че ако много искаме нещо и не може да го постигнем по добрия начин, се решаваме да го направим по другия...
-Добро- лошо- това са само думи момичето ми, човекът им дава съдържание. Лесно е да повярваш в това, което ти е изгодно, което желаеш...да намериш оправдание също.
-Но някой неща не могат да бъдат оправдани, как...Ето, четох за Белия войн Ги Омо, въпреки всичко, което е направил да спасява и помага на хората, старите му грехове никога не са го оставили да диша спокойно. Не е могъл да си прости никога...
-Хъмм, война-учител, а?- подсмихна се благо Ичираку.- Затова са легендите да ни показват какво важи и за всички нас...Така е Сакура-чан, каквото и да вземеш в живота все ще трябва с нещо да го платиш. Колкото е по-голямо и съществено, толкова по-голяма е и цената му.
Сакура мълчаливо кимна.
-А сега- каза след миг весело майсторът на най-вкусния рамен- Дай три руо и бягай вятъра да ти проветри главата от тежките мисли.

Сакура се усмихна, плати и излезе.

На излизане Конан видя Сакура.
-О, Сакура .. Здравей, отдавна не сме се виждали- усмихна се тя

-Здравей, Конан.-отговори розовокоската.-Да хапнеш ли идваш? Днес раменът на Ичираку е неземно вкусен, както винаги впрочем. Бих ти направила компания, но току що изядох един.

Конан се усмихна. -Не .. просто минавах от тук
-Ще се видим друг оът Сакура-провикна се тя и продължи напред, като се бе запътила към града.

-Довиждане,- извика след нея Сакура и си помисли-"Тази Конан много се е разхубавила напоследък, къде ли отива?", после се засмя на себе си, защото подобни мисли и подхождаха повече отколкото мрачните, които и пълнеха главата в последно време. и сита и поусмихната Сакура продължи по пътя си.

Какаши дойде поиска един голям рамен за 4 руо, той едвам дочака да му го сервират и веднага започна да яда на Какаши много му хареса рамена.След като го изяде и реши да си ходи Ичираку го извика и му каза :
-На къде си тръгнал? ела ще те черпа един среден рамен се пак си ми приятел.
След това Какаши изяде още един рамен и си тръгна със усмивка на лицето.

Тъй като Сакура се оказа, че я нямаше, двамата се примириха с ходене единствено до Ичираку. На Изуна някак му беше тъжно, че няма да може да се види със Сакура сега и да й се извини, но все пак искаше да стане по-силен и да и покаже новите си умения. Така че това май беше по-добрият избор - да се насладят двамата на по един рамен. Изуна си взе среден и постоянно обмисляше как може да преминат през същите болки отново, но се притесняваше, че болката можеше да ги погълне и да се наранят един друг. Тогава той си спомни как някога се беше бил с Куренай и тогава отключи шарингана си, след като тя го хвана в генджутсу. Но за това му трябваше силно генджутсу, и двамата трябваше да научат някое.
-Обито... - той се обърна към приятелят си, който вече набиваше на рамена си. - Мисля, че... знам как можем да преживеем въпросната болка... Но първо ще трябва да минем през библиотеката - трябва ни много мощно генджутсу. Някога тренирал ли си генджутсу всъщност?
Генджутсу техниките бяха най-деликатните. Някой в начален стадий нямаше да успее да научи силното генджутсу, от което имаха нужда. Изуна имаше познания в тази сфера и мислеше, че ще може да се справи, но отново не беше сигурен. Макар че не беше виждал приятелят му да тренира генджутсу някога, беше длъжен да го попита.

Двамата дойдохме,а аз си взех един голям рамен като за начало..обичах да ям тук..
Рамен беше готов и аз започнах да ям почти в момента в който Ичирако сложи купата..
Изу ме попита за генджутсуто а аз спрях да ям и се загледах в една точка..
-Аз...аз не съм отделям време за Шаринганът си,опитвах се да го избягвам сякаш това че ако не го използвам малко или много щеше да ме отдалечи от това да съм Учиха,но явно съм сгрешил с избора си да тренирам само огнени техники...Но все пак не е късно да се науча...-Усмихнах се и пак си взех една голяма хапка от рамена...
-Знаеш ли мисля че трябва да започнем с ученето на генджутсу преди да си развиваме Мангекьо шаринган..Ичираку се сепна като ни слушаше как си говорим за работите на Учиха но не каза нищо,може би не го интересуваше...
За момент си спомних миналото,войната и ужасната сцена с Оромо как м исе искаше да бях по силен тогава,но щом Мадара Учиха няма сили да го победи сме късметлии да сме живи,предполагам че съдбада е била на наша страна...И все пак добре го подредихме тогава...
-Изу....нали това няма да застане между приятелството ни,не искам отново да стане нещо..-Казах но с разтревожен глас...За момент дори не ми се искаше да ям,но само за момент,трудно се борех с апетита си...

Киба влезе ,плати за един среден Рамен и започна да чака да стане готов.Щом Раменът беше готов той го взе и започна да го яде.След като го изяде стана и си тръгна,без да каже нищо.

-Не, разбира се, че не. - Изуна дояде раменът си и плати - Да вървим! - каза той сигурен в думите си.
Обито също дояде своята порция и двамата излезоха и се отправиха към библиотеката на Коноха.

Конан дойде при ресторантът на Ичираку. В целото село се носеха слухове, за момичето. Щом влезе тя поздрави Ичираку. Той я поглена и доста учудено попита:
-Конаан?? -Какво правиш тук?-скръствайки ръце пред корема си, държейки черпакът, с който сипваше рамена. -Направи ми един среден рамен, ще ти обясня какво става. -Не се притеснявай, че ще ме видят тук, аз отново съм в Коноха. Ичираку въздъхна и каза: -На твоите години и аз бях доста непослушен-като се почеса по главата. Конан се засмя насреща му .. след няколко секунди той сервира една паница с рамен пред момичето. -Итадакимас! ... След като изяде рамена си, тя даде руото на Аяме (неговата внучка), като пожела лек ден на двамата и излезе.

Дейдара реши да мине покраи рамена на Ичирако за да си хапне рамен след дългата мисия.Дейдара весел каза на ичирако:
-Един голям рамен!
Ичирако го направи и след наколко минути Дейдар вече ядеше голям рамен.
Когато се наяде Дейдара плати 4руо и си тръгна.(оствам с 124)

Киба дойде и си взе един голям рамен за вкъщи.Той плати 4 руо и си тръгна--->