Раменът на Ичираку

Минато влезе в Раманът на Ичираку.Той се чувстваше доста изморен от мисията си днес , но искаше да се разходи из снежна Коноха.Той седна на едно от столчетата в ресторанта.
-Здравейте Хокаге- сама.Как сте ? Отдавна не сме се виждали.
-Така е Ичираку. Иначе съм добре.Ще ям.......-когато момчето бръкна в джоба си си спомни,че все още не е получил руото от мисията си.-Ами ще си поговоря с теб засега.
-Нямаш пари ли? Не се притеснявай, по-късно ще ми платиш.А сега заповядай един среден рамен.
Минато с голяма благодарност прие рамена и започна бавно да го яде.

Минато мина и остави 3 руо зарамена си от вчера.
-Приятна работа и ден Ичираку
-Приятен ден и на теб Хокаге-сама.

ЪъЪ ханаби се обърка

-Здравей Ичираку
-Един Голям Рамен-каза Конан, като се облизваше
апетитно
-Итадакимаас!. Конан си изяде рамена на няколко хапки,
защото беше много гледна момичето поръча и два малки рамена за вкъщи
и пплати. Остана с 408руо

Ханаби седна на един стол
-Здравей Ичираку. Един малък рамен че от 2 дни ям само каквото има в хладилника
-Здравей! Веднага идва.
Ханаби зачака.
.....
.....
.....
Заповядай-каза Ичираку.
Тя изяде рамена и си тръгна.
ПП:Остана със 348 руо.

Ханаби минаваше оттук.
Тя видя Хиаши и Хизаши тук и влезна.
Тя им подари по една картичка и букет.
Прегърна баща си и стисна ръка на чичо си.
Тя ги разпознаваше тъй като баща и имаше малък родилен белег под лявото си око.
Те и благодариха и тя си тръгна.

Минавайки покрай ресторанта на Ичираку, Сакура влезе привлечена от приятната миризма, която се ноасеше чак до входа.
Поръча си среден рамен за вкъщи, защото като се огледа не видя познати, с които да си поговори, докато се храни. А и едно момче наблизо много и заприлича на Наруто, от което и стана тъжно, защото приятелят и и липсваше много.

"Чък Норис" минаваше покрай ресторанта, беше сутрин, беше гладен и реши преди тренировки да се отбие и да похапне малко.
-Добър ден - каза Райкагето
-Добър да е- отвърнаха му отвътре 2 гласа. После излезе едно момиче и го попита какво иска да си вземе.Райкагето чак сега разбра къде беше. Той беше отседнал при ресторанта на майстор Ичираку. Райкагето беше чул за неговите майсторски умения в кухнята, затова си взе един голям рамен. Плари 4 руо и започна да яде, наистина беше уникално вкусно.
След като беше готов, изказа своята признателност на майстора, това което беше чул за уменията му да прави рамен не се оказаха погрешни. После стана и се отправи към магазина.

След като А се справи с изпита за генин, той се отправи към Ресторантът на Ичраку, къдете щеше да отпразнува своя успех. Той надникна зад завесата и видя Ичираку.
-Добър ден- поздрави го А, със усмивка на лицето.
-Здравей, защо си така радостен? -запира го човека.
-Днес станах генин, невиждаш ли протектора за глава на рамото ми?! - учуди се А и го погледна със своя суров поглед.
-Честито, трябва да го отпразнуваш- каза му продавача- Междо другото аз съм Ичираку, вчера не успяхме да се запознаем-продължи той.
-Аз съм Йондаийме Райкаге- почти извика А гордо- Нима неме познаваш? - попита после той.
-Разбира се че те познавам, просто не вярвах, че ще те срещна в Конога.
-Дълга история....- отговоти му Райкагето и се загледа в нищото с празен поглед и намръщено лице.-Дай ми един голям рамен, ето ти парите-продължи Райкагето.
-Не,не нека аз те почерпя, днес е твоят ден, ти си станал генин-казе с усмивка Ичираку.
-Напротив-възрази райкагето-Преди малко взех награда си от 50руо, трябва да си купя нещо което ще ми напомня за тази дата, но тъй като вече съм ставал генин ведъж, искам да си купя един голям рамен и да се наям до откат.
След 2-3 мин раменът беше готов, А го изяде на бърза ръка и се отправи към тренировачната площадка.

Райкагето не беше закусвал, затова реши да закуско-обядва с 1 голям Рамен. Той се спря при Ичираку. За жалост, днес него го нямаше, там беше само дъщеря му. А попита къде е той. Момичето обясни, че е болен. Райкагето си взе 1 голям рамен (4 руо) и 1 среден (2руо), него обаче поиска в кутия, за да го изяде по време на тренировките. След това пожела бързо оздравяване на Ичираку и си тръгна.

Минато дойде в ресторанта и си поръча един голям рамен.Той го изяде без да бърза,благодари и си тръгна.

Когато излизаше през вратата Минато се натъкна на Сакура, Ино и Конан. Той ги изгледа с любопитство. Те го поздравиха ухилено, а Сакура дружески го тупна по рамото:
-Не се тревожи, Хокаге-сама и ти ще бъдеш обсъден наедно с другите, за които ще клюкарим. Дори ще ти обърнем специално внимание.- и момичетата със смях влезнаха навътре.
Минато погледна след тях с поглед, в който се четеше...ъъъ...нека го кажем- неразбиране.

Трите момичета се настаниха пред Ичираку и весело го поздравиха.
-Нещата за някои вървят добре, така ли?- кимна им той- Какво ще ядете?
-За мен голям рамен и голяма чаша оризова ракия!- заяви Сакура
-Сигурна ли си?- в един глас я попитаха Ино и Конан.
- За ракията се бъзикам, но за рамена-не.
-Ама голям ли?-продължи да не вярва Ино
-Голям, голям.- потвърди Сакура- Някой от нас нямат проблеми с килограмите, ако ме разбираш.- погледна я многозначително тя.
-Сакура, престани- скара и се Конан- НИКОЙ от нас няма проблеми с килограмите. Просто се притесняваме да не ти стане тежко.
-Но разликата между цената на средния и големия е САМО 1 руо.- замрънка Сакура- ще платя почти като за голям, а ще ям по-малък.
Другите две момичета я увериха, че е станала дребнава скръндза и накрая Сакура размисли:
-Добре, въздъхна тя- щя ям среден рамен и ще пия студен чай с мента.- А вие?

Неджи мина покрай ресторанта и чу момичетата.
-Здравейте!поздрави ги той.
-Може ли да се присъединя?
-Ама разбира се, че може!-каза Сакура, която се радваше, че може да отклони вниманието от себе си.
-Къде се губиш?-попита тя-Все едно не те познаваме...
Неджи не искаше да отговори, вместо това си поръча един среден рамен.
Разговорът изглежда не вървеше и май че само Сакура можеше да промени това,
защото тя можеше да зарази останалите с доброто си насртоение.

-Здрасти Неджи! Конан все още не си беше
поръчала нищо.
-Хей, Ичираку! Един малък рамен! След това
се обърна към момичетата и Нежи .. Ох днес
си прекарахме страхотно каза Конан и се усмихна.
-Е, Неджи .. Сакура е права, отдавна не си се мяркал.
-Къде се губиш?
-Хм .. Конан се замисли малко ..След няколко
секунди попита Ино и Сакура, дали искат да
направим една отборна мисия по висок ранг,
за да спечелим някой лев ..
- Защото аз със по-голямата част от спестяванията
си обзаведох къщата си с нови мебели.
-Надявам се да се съгласите ..
-Итадакимас! -каза Ичираку, след това Конан
растврори пръчките за ядене и започна да яде.

-Хъмм,- изсумтя Сакура, след като приключи с храната.- прави бяхте, среден рамен се оказа съвсем добре. Храненето е важно нещо, Ино- и рано или късно ще трябва с теб да разнищим тоя въпрос, колкото и да го избягваш.
Тя посръбна от чая си и къмна към Неджи:
-А ти какво го даваш загадъчно, казвай къде скиташ и с какво се занимаваш, че загадките нещо ме изнервят. Та така и за Наруто, щом питате- и той го дава загадъчно, изчезва непрекъснато, държи се потайно. Сега пак се запиля нанякъде, ще видим тая работа...
И докато сме на тема загадки, искам да ви кажа, че трябва да споделя нещо подобно, което засяга лично мен...и може би донякъде всички в Коноха, но предпочиитам да го направя на някое по-усамотено място. Какво ще кажете да отидем да се топнем в Горещото езеро?

Неджи нещо се беше нацупил, както обикновено.Не му се приказваше, защото беше
сигурен, че ще изтърси някоя мрачна глупост, с която да изплаши момичетата.Но пък
от друга страна много му се искаше да ги стресне с някоя страшна история, може би
докато бяха в езерото щеще да им разкаже нещо страшничко.
-Добре-каза Неджи,-да отидем да се топнем!
Звучеше толкова ентусиазирано, че момичетата вече се стреснаха от него.

Неджи Хюга написа:Неджи нещо се беше нацупил, както обикновено.Не му се приказваше, защото беше
сигурен, че ще изтърси някоя мрачна глупост, с която да изплаши момичетата.Но пък
от друга страна много му се искаше да ги стресне с някоя страшна история, може би
докато бяха в езерото щеще да им разкаже нещо страшничко.
-Добре-каза Неджи,-да отидем да се топнем!
Звучеше толкова ентусиазирано, че момичетата вече се стреснаха от него.

Важна дата: на 22 февр. неджи звучеше ентосиазирано

Куренай дойде и поздрави Ичираку.
Поиска един малък рамен.
След 5 мин. той го даде
-Итадакимас-каза Куренай и започна да яде.
Когато привърши плати и излезе.

Минато и Ино пристигнаха.Те седнаха на две столчета.
-Два големи рамена-каза Минато на Ичираку и сложи на плота 8 руо.-разбра ли правилно мисията си?-попита с нисък тон хокагето.

-Разбрах-отвъна Ино някак уплашено и Минато се зачуди дали да повярава на думите и,
но после се досети на какво се дължеше страхът на момичето - казваше се
"Голяма порция рамен".Ино потрепери пред голямата купа, но накрая се стегна.
- Ще тръгнем на мисията възможно най-бързо-каза тя.

ПП Черпиш ме с рамен, така ли?

-Разчитам на теб Ино.Мисля,че ще се справиш.-изражението ан хокагето не беше спокойно
-Какво има хокаге-сама?
-Нищо, Ино........ но се тревожа.Незнам дали разбираш каква опасност е надвиснала над Коноха?Той е някъде там и сега ни наблюдава.Не само нас,а и цялото село.Той е един от най-опасните мисинг-нини в света.Вашата роля с Конан ще е много важна.Колкото по-бързо го намерим,толкова по-добре.Трябва да попречим на плановете му.


П.П-Ами да, черпя.

-Разбирам-каза Ино и изяде наколко хапки рамен, за да не обиди хокагето.
-Ще бъдем много внимателни-добави тя и двамата продължиха да се хранят,
без да говорят.
-Ще тръгвам-каза по едно време Ино и стана от стола.Вече мислеше само
за мисията.Тя се усмихна на Минато:
-Благодаря за рамена-добави момичето, макар че почти не беше докоснала
храната.

ПП Вече няма да пиша за храан въобще!

-Довиждане
Преди Минато да си тръгне той заедно с Ичираку се спогледаха.След това погледнаха в чинията на Ино.След като видяха колко малко е изяла на лицата на двамата двамата се изписа изненада.По-късно през деня,когато Минато си изяде рамена,благодари на Ичираку и си тръгна.