Къщата на Сакура!

Шикамару кимна с глава в знак на поздрав и влезе вътре.Момчето реши да кара направо.Нямаше нужда от разтягане на локуми,а и времето не беше в излишък.
Нара-та се настани на един стол и дори не изчака момичето да седне,а започна:
-Сакура,дойдох тук по важна работа.Знаеш,че когато се срещнахме в Токи,аз и отборът ми бяхме на мисия по спасяване на феодалния лорд.Когато се прибрахме в Коноха,говорих с хокагето.Той ми даде задача да събера отбор и да се явя в двореца.Не успяхме да се опознаем много,тогава,но мисля,че ще се ще се синхронизираш с отбора и искам да се присъединиш.-момчето реши,че това не беше изключително убедително,затова продължи да откровеничи - а и също така ти имам достатъчно доверие,за да ти кажа всичко това.Все пак мисията е секретна.
Настъпиха няколко минути на тишина:
-Ще те разбера ако не можеш да дойдеш,знам,всички си имаме проблеми.-завърши с по-тих тон момчето като погледна унилото лице на момичето срещу него и зачака отговор.

Сакура изслуша внимателно младия Нара. Колкото и особени да бяха обстоятелствата, при които го беше срещнала и макар че вниманието и бе обзето от друго, тя го усещаше като свястно момче. Не че хората не се променяха де...помисли тя с горчивина. Освен това нейните планове бяха да потърси А Йотсуки за съдействие. Тя разбираше, че ако някой има сила и възможности да промени нещо в историята с Изуна това е Хокагето. Да е около него би било добре, а ако мисията е да замине някъде след девет земи в десета, може би- още по-добре.
-Аз и без това исках да се срещна с Хокагето- каза на Шикамару тя- пък и за момента нямам други планове. Ще дойда с теб. Да вървим.- и тя преметна една чантичка през гърдите си и застана пред младия шиноби.
И да беше изненадан от бързото и решение и от това, че не зададе допълнителни въпроси, Шикамару не го показа и също се изправи. Двамата излязоха от къщата.