Къщата на Сакура!

Няколко дни по-късно.
В къщата на Сакура цареше скрита напрегнатост. Естествено заради наближаващите военни събития. Сакура искаше да е добра нинджа, обаче се надяваше с всичките си нинджа-умения да помага на хората, да ги пази и да защитава доброто и справедливостта. А сега се налагаше да има война. Младото момиче съзнаваше напълно сериозността на една предстояща война. Все пак мястото и времето, в което живееше имаха своите традиции и спомени от битки и подвизи, от герои и победи, но също така и от загуби...загуби на хора, приятели, идеали...невинност.

Всеки ден Сакура ставаше рано, медитираше, тренираше, беше изключително дисциплинирана. Лицето и оставаше сериозно и леко угрижено, дори когато нейните шумни приятелчета- децата и кучетата идваха да я посетят у дома. Или може би именно тогава нейната угриженост се проявяваше най-ясно. Тя спря да готви, хранеше се с проста храна, каквото намери из долапите си- варен ориз, малко зеленчуци, ядки и пиеше чай по три пъти на ден.

И този ден Сакура стана рано, оправи тоалета си и се зае с работа. Разпъна методично всички части на тялото си, зае поза за медитация и потъна в себе си.


След като приведе духа си в добра кондиция, Сакура се зае с физическите упражнения.
Беше си определила ненатоварващ маршрут, близо до къщата си, по който тичаше всяка сутрин и който се явяваше префектено аеробно начало на тренировката и.
След него правеше 200 подскока на въже на плочките пред дома си, току под клоните на вишната и в компанията на птичките, които живееха в клоните на дървото. Те винаги наблюдаваха Сакура с очудени кръгли очички и с особено изражение в тях. Вероятно се чудеха, какво ли би било да имат гнезда от същата такава розова слама, каквато подскачаше върху главата на странното момиче.
После Сакура влизаше вътре, ако беше в студен сезон, а ако не- постилаше татамито си направо върху плочките пред къщата и правеше 100 коремни преси, последвани от 100 лицеви упори. И продължаваше тренировката си редувайки упражнения за натоварване на мускулите с упражнения за разтягане, с елементи от карате и с елементи от тай бо. Завършваше с няколко минутен баланс на един крак, успокоявайки дишането и сърдечната дейност и давайки възможност на съзнанието, което се изчистваше нацяло по време на тренировката, да се настрои за ежедневната дейност.

След такава тренировка, Сакура взе душ (макар че най-добре би било да има време и безгрижие да се топне в горещото езеро), облече се, сложи 4 дебели книги в една чанта, преметна я през рамо и излезе откъщи.

Сакура се прибра у дома, свари си малко ориз, посоли го и взела клечките си, излезе да го яде под прозореца на къщата си. Времето беше започнало да се затопля и малкар и слабо слънцето вече топлеше осезаемо.

Денят дойде!
Сакура направи кратка медитация, сякаш имаше всичкото време на света. Но все пак това беше най-трудната медитация в живота и. След това бавно и методично се облече- дрехите, ръкавиците, приготви оръжията си. Накрая застана на прага и погледна навътре. Тялото и бе странна плетка от стегнати мускули, увладяна чакра и подготвен дух.
Сакура решително излезе навън. Пак спря за миг. Птиците от вишната и не се чуваха. Сакура погледна към клоните. Те бяха там. Гледаха я притихнало и внимателно и Сакура безпогрешно ги разбра, казваха и:-Ти, върви, защити своята правда! Ние сме тук и те чакаме. Когато се върнеш, ще те посрещнем!
Е, добре! Това беше всичко.
Сакура тръгна на война!

Сакура наближаваше къщата си...

Селото оставаше зад гърба на Сакура, все повече приличащо на раздвижен мравуняк. Хора минаваха понесли кошове с багаж, с каруци, говореха оживено. Магазини преподреждаха витрините си, деца тичаха по улиците. Имаше патрулиращи нинджи и в самото село и около него. Доста оживено беше около двореца на Хокагето и около болницата, където пристигащите хора бързаха да видят близките си. Забелязваха се и сензорни нинджи и амбута да сноват насам натам. Сакура не знаеше кой точно ръководи нещата, но очевидно беше, че имаше контрол и нямаше никаква паника и хаос.
Тя крачеше към дома си на хълма, където беше доста по-спокойно и пусто. С всяка крачка желанието и да се прибере се възвръщаше. Накрая вече Сакура почти подтичваше. Ето го покрива на къщата и, ето и вишната...Сакура беше така устремена сякаш очакваше многобройно семейство да я посрещне. И изведнъж...
...какво беше това, необяснимо поведение на природните твари- от клоните на вишнята изхвръкнаха рояк птици и се спуснаха към момичето. Пърхаха, чуруликаха, почти докосваха лицето и с крилца. Извиха чудни песни. Сакура се спря онемяла. Та те бяха птици...не можеха да я разпознават, да съзнават, че я е нямало и се връща...не можеха...
Ала Природата е изначална и вечна. Хората- част от нея, но малка част, несъвършена, не можеха да знаят всичко. Още имаше много тайни, който да им бъдат разкрити...
Сакура махна с ръка на разсъжденията и се остави на мига. Усети се, че е започнала да говори на птиците.
-Аз съм, аз съм, върнах се вече. Ето ме тук, с вас. Ех, какви сте гласовити и какви сте пъстри, шаренки, А ти...нищо, че си само кафяв, я виж какъв си хубав...- и птичето на което говореше сякаш изду гушка и перушината му настръхана и се напери. То смело скочи на ръката на момичето. Другите сякаш само това чакаха. Накацаха по раменете на Сакура, по косата и. Малки човчици се заровиха в нея. Сърцето на момичето се отпусна за първи път от много време насам.

Когато най-емоционалния момент премина Сакура влезе в къщата си. Първо разтвори прозорци и врати, за да проветри, после намери останало отдавна канче просо, което разпръсна на птиците, не защото те бяха стояли без храна, а просто така, като жест.
Пернатките не и отказаха. Бързо окълваха всичко и се оттеглиха в клоните н авишнята да отвърнат на любезността на Сакура с мелодичните си песни.
Сакура поразтреби из къщи, изкъпа се и си направи чай. Излезе да го пие на плочника пред къщата си. Замисли се. Всъщност нямаше какво толкова да се мисли. Трябваше да отиде на напазарува хранителни продукти, защото макар че напоследък беше забравила какво е това глад, все пак се налагаше да се яде. Трябваше да отиде до банката. И най-вече да разбере има ли новини от Минато, Ино и Куренай. Като се пригови да тръгва Сакура погледна към новата дреха, която си беше сложила. Това беше покупка от оня ден, в който всички обикаляха по магазините и хапваха и киснаха заедно в горещото езеро. Там, където Сакура за първи път им разказа за кроежите на Мадара и когато никой от тях не предполагаше през какво точно им предстои да минат...
Сакура заключи дома си и отново пое към селото.

Изуна беше научил, че Сакура живее на хълм в близост до хокаге кулата откъдето да може да вижда селото. Отне му известно време да стигне до там и пред очите му се разкри невероятна гледка - двете вишни до спретнатата къщурка като че ли бяха създадени за нея, а също така доста напомняха за самата Сакура. "Наистина изглежда подходяща за нея..." - помисли си момчето и се приближи, след това се провикна:
-Сакура-сан!!
Къщурката си остана все така тиха, единствено няколко птички подадоха глави да видят какъв е този шум. Изуна почака още малко, провикна се повторно, но отговор нямаше. "Сигурно не си е вкъщи." - заключи.
Беше готов да си тръгне когато дяволито любопитство обзе съзнанието му. Знаеше, че не е добре да го прави, но от друга страна много му се искаше. Хормоните надделяха в него и той се приближи тихомълком към къщата. Тъй като беше нинджа лесно се прокрадна вътре без да попада на капан.
Той започна да оглежда интериора. Трябваше да си признае, че момичето знаеше как да подрежда и да държи всичко чисто, защото дори нямаше чувство, че е нямало никой тук по време на отсъствието на домакина. Младият Учиха не докосна нищо, но пък реши да разгледа стаите. Той се качи на вторият етаж и влезе в една от стаите - беше стаята на Сакура, също така подредена и с приятно ухание на вишна. "О, аз съм в момичешка стая..." - той преглътна поизчервявайки се леко и предпазливо навлезе по-навътре оглеждайки всеки детайл. Чувстваше се неловко, но от друга страна и победоносно, че е влязал в стая на момиче хДД Без да иска обаче се спъна и падна под такъв ъгъл, че от библиотечката на Сакура му се изсипаха няколко книги. Последното нещо, което падна върху мъ, обаче не беше книга. Той потърка глава и забеляза, че беше дневник с розова корица. Изуна го пое и огледа.
Пот се стече по челото му, тъй като любопитството напираше още повече в него - да отвори или не, да погледне или да върне всичко на мястото си? Тайните, които можеше да крие Сакура го полазиха по гърба по начин по който го накараха да изтръпне, беше твърде много за него. "Е, само един бърз поглед... съвсем малко..." - той внимателно отвори дневника, но след момент се загледа повече от предвиденото първоналачално... :Д

ПП: Саку, ако искаш опиши какво е видял Изуна в дневника преди Сакура изненадващо да се върне и да го свари неподготвен :Д

В дневника на Сакура, той прочете една страница, в която тя пишеше за Наруто- на лицето му се изписа развеселена усмивка.
Разгърна няколко страници.
След това прочете един текст за Саске- усмивката му помръкна и лицето му придоби недоволен вид.
Прехвърли още няколко страници.
Попадна на текст, в който името на Мадара прикова погледа му.
Изражението му стана неразгадаемо- той се загледа невиждащо пред себе си и отпусна дневника в ръце.

---

(Сакура е в селото, има още работа там.)

Сакура вървеше пак нагоре към къщата си. Краката и тежаха като олово. Стъпка след стъпка. А с всяка стъпка, болезнени мисли, като студени шурикени се забиваха в сърцето и.
"Какво се случи? Беше ли необходима тая война? Можеше ли да се избегне? Толкова жертви...толкова хора...толкова скърбящи близки..."
И разбира се: "Къде бяха Ино и Куренай?"
На Сакура ту и се струваше, че нищо лошо не можеше да им се е случило, ту изтръпваше от мрачно предчувствие.
"Уморена съм-мислеше тя- ето, дори не се спрях у нас, а не съм спала с дни." И друга мисъл като ново острие се заби в нея: "Сама съм...самотна съм...Да беше Наруто тук..." Да можеше да сподели с някого, да се опре на нечие рамо. Липсваха и учителите, които бе имала в миналото. Липсваше и подкрепа за тежкия товар, който се бе спуснал на крехките и момичешки рамене.
Сакура се опита да пренасочи мислите си към положителното, както учеха техниките за владеене на съзнанието.
"Ето, в крайна сметка всички защитиха честа и бъдещето на селото, на близките си. В крайна сметка врагът е отблъснат, селото е в безопастност. Всички показаха солидарност, достойнство и смелост. Всъщност сме победители.-говореше си наум Сакура- Ето, Обито е жив, беше смел, дръзък и оцеля. Минато, А, всички ще се завърнат. Конан вече е у дома си, Темари. Пак ще се съберат на рамен при Ичираку. Ще поканят и онова момче...Учихата. Стройният, тъмноок Изуна. И той оцеля...а тя му помогна. Направи връзка със съзнанието му и му нареди да се върне, да се справи..."
Сакура почувства странно усещане. Но понеже вече беше пред дома си, тръсна глава и влезе вътре.

Докато се чудеше да хапне и да легне ли или направо да легне, някакъв шум привлече вниманието и. Прозорец ли беше забравила? Сякаш хлопна. Отвън неочакван вятър беше довел дъждовни облаци. Сакура се услуша. Нещо прошумуля. Тя тръгна в посоката му неразбиращо и като отвори вратата на стаята си с голямо изумление видя срещу себе си Изуна Учиха.

Изуна се сепна щом вратата се отвори и веднага скокна на крака скривайки дневника й с гърба си.
-А-ах... Сакура-сан... - той се опита да си спечели време с говорене докато прибираше дневника без да гледа. - К-колко неочаквано...
Дали щеше да му избухне и да му се кара? Или още по-зле - да го намрази? Идването му тук вече му се струваше като много лоша идея. Тези тревожни мисли го накараха да се разконцентрира и той без да иска постави дневника накриво при което се получи нещо като свлачище и цялата библиотечка на Сакура затрупа младият Учиха!

Няколко мига Сакура гледа като тресната с тояга по главата, а след това за потрес на вече доста изненадания Изуна, избухна в смях. Момичето се смееше, смееше, толкова че Изуна се притесни, че смехът и никога няма да престане. Изуна се изправи неловко, като несръчно се опитваше да подрежда изпопадалите книги и предмети и като застана пред Сакура видя, че от очите и текат реки от сълзи и тя вече не се смее, а смехът и е преминал във високи, отчаяни хълцания. Той не усети точно как, но след малко тя вече беше обгърнала раменете му с ръце и плачеше над тях покъртително и от все сърце.
В тези сълзи всъщност Сакура изплака всичките си болки- от преживяното, от самотата си, от страховете си. Палчеше за себе си, за приятелите си, за нещата които не можеше да промени, за надеждите си, от които също се страхуваше...защото отново можеха да бъдат неоправдани...
Когато спря, изведнъж усети, че тежастта в гърдите и се е стопила и диша по-леко. Тя се отдръпна от момчето и сякаш едва сега възприе ситуацията. Беше неин ред да се изчерви. Смутено заизтрива очите и лицето си, едва поглеждайки към Изуна.

Изуна беше крайно учуден от това, той незнаеше как да реагира на рязката промяна в настроението на Саку, но някак си я разбираше несъзнателно. Той постоя вцепенен за момент и леко я потупа по гърба за утеха преди тя да се отдели от него. Близостта им му хареса. Момичето тръгна да се извинява, но младият Учиха я спря с ръка.
-Не... а-аз трябва да се извиня... влизам тук без разрешение... ужасен човек съм... - въздъхна, а нещо сякаш до сръчка в гръб и му рече: "глупчо, не си предписвай недостатъци!!" - Н-но ще оправя в-веднага тук.. д-да.. и п-после си тръгвам, д-да не те притеснявам... - сведе поглед, защото вечерята у тях май нямаше да се състои.

Сакура се беше овладяла напълно.
-Не си направил нищо лошо.-каза му тя.-Или поне не чак толкова лошо.-направи опит да се усмихне и да го погледне в лицето.- Ще оправя тук после. Хайде, ела да ти направя един чай и да поговорим. Предполагам, че си искал нещо да ми кажеш, щом си дошъл тук, нали?

Докато пиеха ароматния чай Сакура обясни на момчето, че това, което най-много я притеснява е изчезването на Ино Яманака и Куренай.
-Иска ми се да видя и Минато. Все се надявам, че може да са с него или той да знае нещо за тях,или...знам ли аз вече. Е, кажи, ще дойдеш ли с мен при Минато или имаш други планове за вечерта?

Изуна слезе на по чай със Сакура. Това момиче бе така мило към него, а той все още й дължеше живота си.
-Ино и Куренай са изчезнали..? - момчето се учуди.
Той си спомни битката си срещу Куренай където за малко не я беше убил. Ръката му с чая трепна леко и той преглътна. Омълча се за момент, но забеляза, че тя наистина беше притеснена за двете си приятелки - прочете го в очите й. Точно сега една глупава вечеря нямаше да помогне и да намали тревогите й, за това Изуна кимна:
-Не, няма нищо всъщност. Ще дойда с теб.
След това той остави чашата с чая и се изправи. Знаеше, че тялото му още не се бе възстановило напълно и не трябва да се претоварва, но беше решен да помогне на Сакура, все пак й беше задължен.
-Ще тръгваме ли? - погледна я въпросително и зачака.

-Първо ще те почерпя още нещо.- усмихнато каза Сакура- Ей, тук имам едни специални възстановяващи капки, придобивка от Селото на билките. Изобщо мисията ми дотам се оказа много полезна.- докато говореше Сакура извади стъкленица, от която отброи няколко капки в чаша с вода и я подаде на Изуна- На вкус не е нещо особено, имат лек анасонов вкус, но на действие...сам ще видиш. Организмът ти ще получи много мощен приток на сила, който ти ще използваш не за тренировки- обещай ми- а за възстановяване.
Изуна послушно изпи съдържанието на чашата, като кимаше за съгласие.
-Повечето хора мислят, че ако едно лекарство не е горчиво, то не е ефективно,- разбърбори се Сакура- но всъщност изобщо не е така. Сред най-мощните елексири, за които знам има такива с вкус на ягодка, на теменужки, а както е известно една от най-мощните отрови е с мирис на бадеми, но това пък е нещо съвесм различно, разбира се. Всъщност по-общо погледнато нещата имат връзка, защото стара истина е, че разликата между лекарството и отровата е в дозата.
Така бърборейки Сакура изведе Изуна от дома си. Докато заключваше врата на къщата се подсмихна двусмислено, но той не показа да е забелязал нещо. После двамата млади хора поеха към селото.

Сакура се прибра вкъщи със силна болка в крака. Първо се отби в банята и след другите процедури, смени превръзката си, обработвайки раната с един специален мехлем за изгорено. След това си направи чай, с болкоуспокояващи билки, в който накапа няколко от анасоновите капки, с които беше черпила Изуна. Като влезе в стаята си, видя неразборията, която по-рано Учихата беше създал. Остана за миг загледана в нея. Усмихна се. После без да прави нищо повече се настани удобно на леглото си и заспа.


Сакура спа много, много дълго и много, много дълбоко. През това време чудодейни ( или съвсем нормални) лечебни процеси течаха в организма и когато се събуди...о, тогава Сакура изпита сладостта на живота, на това да си жив, да се чувстваш добре и да имаш сили и увереност.
Тя се протегна мнооооого добре и след като полежа в леглото си просто така за удоволствие стана и започна новия ден.

Изми се и смени превръзката си. Бедрото и заздравяваше повече от добре, кората върху раната и беше суха и сърбеше, значи оздравяваше. Нямаше температура. Мускулите и бяха тонизирани и спокойни.
Все още не можеше да тренира, затова Сакура направи кратка медитация. И излезе пред дома си да пие чай и да закусва.




А също така и да пръсне зрънца на птиците.

Домът на Сакура беше разтребен и момичето в розово (поне колкото косата и) настроение чародействаше из кухнята, така сякаш цял живот само това беше правила и не знаеше нищо за никакви битки и войни.
Важното беше, че сега така тя се усещаше спокойна и доволна.

Дойдох до къщата на сакура,беше по красива от колкото си я представях..Аз позвъних на звънеца и се протегнах и сложих ръце зад главата си...Може би сакура си беше в къщи..и щеше да ме почерпи нещо за ядене..Аз се ухилиш и ззачаках...

Сакура се подаде оклепана с някакви хранителни продукти, но не по устата, а по ръцете и челото.
-О, Обито!- възкликна така радостно тя, сякаш той идеше да я провъзгласи най-малкото за престолонаследнца на империята- Влизай, влизай!
-Ела да ми помогнеш да приключа и след това ще опиташ ястия, които не си и сънувал, че съществуват.
Обито изпита лека неувереност, пред възможността да помага в кухнята, но все пак вече беше дошъл и реши да влезе. Пък и във втората част на поканата се съдържаше примамка. Обито се оказа по-гладен отколкото мислеше.
Оказа се, че Сакура само така се е изразила, тя не би допуснала в готвенето да и се меси някой, пък бил и той толкова симпатичен и добър приятел като Обито.
-Можеш да седнеш или да се разхождаш наолколо, може да ме гледаш ако ти е интересно, но накрая със сигурност ще ти е страшно вкусно да ядеш.- каза му тя и се зае отново с продуктите.
Отначало той попрестъпя смутено от крак на крак (беше все пак един добър младеж и за първи път идваше в дома на Сакура), после почна да се оглежда наоколо с полуприкрито любопитство. В дома и по стените имаше различни картини, няколко стари гравюри, поставени в рамки стари текстове. Сакура усмихнато го насърчи да ги разгледа спокойно, като тръскаше розов перчем посипан с някакво бяло вещество- пудра захар или брашно.
Момчето тъкмо се беше вглъбило, когато чу:
-Обито, я пусни шарингана си да кажеш в кой шкаф съм забутала джоджена!- трябваха му секунда-две да разбере, че тя пак се шегува. Веселата и усмивка грееше срещу него.
Дали заради ведрото настроение или заради това, че щеше да сподели храната с приятел, но когато Сакура приключи на масата безумно примамливо ухаеше това:



вкусна оризова супа



хрупкави панирани зеленчуци с лютиво- сладък сос




свежи и апетитни суши-хапки



известното пиле терияки

и невероятен сладолед от зелен чай



-Искаш ли да постелем на земята под вишнята и да се нахраним там?-попита Сакура, когато с доволен жест му посочи всичко приготвено- А може да сервирам и тук, в стаята. Какво ще кажеш?

Засега Обито нищо не казваше. Само неприкрито преглътна, а Сакура можеше да се обзаложи, че зад очилата му би намерила известна възхита и признание.
-Е? -повтори въпроса си тя.

Гледах като зпочелил от тотото..мисля че бях попаднал в рая..
-С-Сакура-чан..-Казах само и гледах храната като в очите ми грееша звезди..-Това е невероятно,аз не очаквах че си толкова добра в готвенето..А ако знаех щях да съм само тук..Това е невероятно...Не смеех да започна да ям,беше толкова апетитно изглеждащо..
-Хайде Опитай..-Казах сакура като седна до мен на един стол..Аз не чаках втора покана и бързо си бучнах един от панираните зеленчици...
Беше толкова вкуно че имах чувстовото че съм Медуза...Начинът по който панираните зеленчуци Сладко лютивия сос се комбинираха прекрасно...Взех и от Супата и се почувствах като в бестегловност..
-Сакура...Това е невероятно..Ако можех щях да те взема в къщи да ми готвиш всеки ден.._казах като бях на седмото небе...Вярно беше че любовта на мъжа минава през стомаха но на мен ми беше слабото място.....
Аз продължих все така сякаш вършу облак да си хапка а Сакура се наслаждаваше че има кой да опита и да похвали Ястията и...Ако знаеше какво изпуска Изуна...

-Ох, мога да готвя,- призна Сакура- работата е там, че всичко това е свързано с ходене до магазина за продукти, а то от своя страна е свързано с наличието на парични знациии...А аз често съм в незавидно финансово положение. Но сега, когато Минато ни дава пари за мисията буквално си остъргах шкафовете за това меню. Поне два дни след това няма да съм гладна, а после ще пазарувам пак.- заключи доволно Сакура и също взе лъжицата.

Кимнах на Сакура..И Продължих с апетитното ядене...Скоро дойде време за десерта и започнахме Сладоледа..
-Благодаря, Сакура признавам си доесега никога не съм ял нещо по вкусно...Наистина не знам,как мога да ти се отплатя...Аз съм в рая..-Аз се облегнах а Сакура довършваше хапването...
-Та какво смяташ да правиш за наоред...-Попитах любопитно...
След като и Сакура приключи с яденето аз и помогнах да измием голямото количество чинии..Наистина беше доста мило от нейна страна да ме нагости с толкова вкусни гозби...

- Мисля да отида при Минато и да поискам да ме обучава още. Твърде малко техники владея, за да бъда нинджата, която искам да съм. Ще продължавам да тренирам и да се усъвършенствам.- Сакура спря отговора си на въпроса на Обито малко внезапно. И двамата знаеха, че остана нещо недоизказано, но нито Обито повече попита, нито Сакура допълни нещо в тази връзка.
Бърборейки приятелски на всякакви други теми само не на военни и сериозни, двамата измиха чиниите и подредиха отново всичко.
Сакура изпрати Обито до пътя към селото;
-Беше ми приятно- каза тя- ще трябва някога пак да го направим...ако изобщо огладнеем отново.
Двамата се засмяха.
-Беше знаменито!- потвърди и Обито.
Сбогуваха се и той тръгна към селото, а тя се върна вкъщи и се изтегна в леглото си с книга в ръка и очевидно подут стомах.

Изуна пристигна запъхтяно до къщата на Сакура и почука на вратата нетърпеливо. Сърцето му биеше лудо, нещо го провокираше да дойде тук, при нея. И сам не разбираше какво. Той сви юмрук и удари вратата толкова силно, че рани кокалчетата на пръстите си. Стисна очи докато чакаше отговор.