Къщата на Сакура!

Сакура продължаваше да хърка...

Изведнъж и се присъни, как някой и казва:
- Сакураа, стига си мързелувала, стегни се и и ди да тренираш, върни се в академията, поискай мисия, стига си лентяйствалааа...- гласът беше далечен и мощен, човешката фигура на която принадлежеше се извисяваше неестествено голяма и обвита в мъгла.
Кой беше това? Някой от мъртвите хокагета? Или друг легендарен учител? Лелее, чий дух Сакура беше възмутила с проявите си на мързел и неорганизираност напоследък. Тя се сепна изведнъж, размърда се и аха да се събуди...и продължи да си спи сладко, кото вече съвсем лекичко похъркваше.

Сакура се събуди, разтегна се с няколко упражнения под цъфналата вишна пред къщата и и тръгна към селото.

След срещата в гората Сакура беше като на автопилот. Първо мислеше да ходи да търси Минато, обаче после се отказа и пое към дома си. Като се прибра за първи път вместо да си вземе душ, тя се тръшна, както си беше с дрехите в леглото. Гледаше в тавана и сама не знаеше какво става в главта и.

Минало е време.
Сакура пак седеше у дома. Беше си направила упражненията за деня под дървото пред къщи, защото не и се ходеше до поляните. След "случката", която не искаше да назовава и даже да си спомня, тя се чувстваше и държеше странно дори и пред себе си. Някъде много, много дълбоко в съзнанието си, разбираше цялата същност на нещата, но сякаш целият и организъм беше потопен в лепкава мъгла и най-вече волята и. Нищо не можеше да предприеме по въпроса. Седеше сякаш на изчакване, сякаш чакаше някой да натисне копче, с което да я накара да се задейства по определен начин. Когато вършеше обичайни действия, като да яде, да тренира, дори да се яви на чунинския изпит, тя почти не усещаше външна намеса в съзнанието и живота си, но в даден момент просто нещо се случваше.Всъщност нещо се беше случило и Сакура не можеше да се прави, че това не е така...

Сакура се гласеше за купона на Итачи. Беше се облякла в чисто нова розова роба с избродирани славеи по нея, сложи си диадема от бели камъни над пусната розовата си коса и дори малко се гримира. Беше си хубава. Взе подаръка увит с копринена панделка и като хвърли последен поглед в отражението си, излезе от къщи.

Сакура се прибра по нощите от рожденния ден на Итачи.
"Прекарахме си много добре."-помисли тя.-"След всички напрегнати събития в нашето село напоследък, имахме нужда от такова позитивно преживяване. Да е жив и здрав Итачи."
Сакура се оправи за лягане и с удоволствие се намести в леглото си.
Всичко изглеждаше наред, сякаш не съществуваше никакъв Мадара...
Сакура бързо заспа.

Итачи звънна на вратата на Сакура и когато тя излезе момчето и връчи една кутийка с парче от снощната тортата.

Сакура с благодарност си взе парчето торта и като размени няколко думи с Итачи, основно за снощното парти, се прибра да си направи чай и да си похапне от тортата.

Нов ден. :-)
Къщата на Сакура е празнично украсена за предстоящите празници. Момичето е спокойно и скоро не е преследвано от "демона си". Задачата за деня е- да се намерят пари, с който Сакура да продължи да живее и то по-възможност- добре.
Сакура направи упражненията и медитациите си е домашна обстановка, закуси и пи чай и като се облече по-топло, че времето беше захладняло излезе от къщи.

Сакура се изкъпа, смени дрехите си и като взе писмото, което трябваше да занесе в селото на пясъка, излезе.

Сакура се прибра у дома от доволна по-доволна, дори предоволна. Оптимизмът за финансовото и състояние се покачваше. тя се разтанцува из къщи. Първо украси елхата, която стана наистина прекрасна.


След това Сакура запретна ръкави и не след дълго от печката и се разнесе неустоимо ухание. Ето на какво се дължеше то:


Сакура печеше картофки, пълнени с кашкавал и подправки.

Тя поседна малка край прозореца, от който се въждаха голите клони на любимата и вишна. Колко красива ставаше през пролетта! А сега на Сакура изведнъж много и се прииска някой да и направи компания за вечеря...

Всъщност, Сакура хапна вкусно и прекара хубава вечер в компанията на добра книга и спомени за стари приятели.

На сутринта първо оправи из къщата си, засили отоплението, защото отново бе завалял сипкав сняг и направи упражненията си. После приготви закуска и седна до прозореца с чаша ароматен билков чай.

Сакура се облече добре и излезе от дома си.


Макар че изглеждаше отчаяна- не беше, просто студения вятър и насълзяваше очите.

Сакура си влезе у дома, преоблече се и легна да поспи завита с меко синьо одеало, което и беше скъп спомен от Цунаде.

Сакура се събуду, за да види, че е настъпил нов ден. Нов ден, нова надежда, нови възможности...
Тя излезе пред къщата си още затоплена и остави студения въздух да обгърне тялото и и да я разбуди. Изпъна се и остана за миг неподвижна, след това направи няколко енергични упражнения. После влезе вкъщи, за да продължи с упражненията в домашна обстановка. след това си взе душ, като завърши с редуване на студена и гореща вода и напълно освежена излезе да се облича.
След това закуси набързо основно с плодове и тръгна към Академията.

Сакура се прибра вкъщи и хубаво се наспа.
На другия ден започна подготовката за мисия.
След медитация и упражнения, събра малко багаж в една раница, поспря мълчаливо на прага и после излезе.

Сакура се прибра вкъщи, след като мина през Селото на билките и макар да беше доволна и радостна, освен това прашна, мръсна и опърпана само се просна в леглото си и заспа на мига.

Сакура се събуди и се протегна хуууубавооо. Медицинското и джуцо и беше свършило добра работа, но се пак се чувстваше разтресена и натъртена. Тя стана и първата и работа беше да се изкъпе и облече с нови, чисти дрехи. Старите отидоха директно на боклука. После си направи закуска и билков чай със специална възстановяваща билка, която получи като подарък в Селото на билките. След това Сакура излезе и тръгна към банката.

Сакура се прибра вкъщи. Искаше да си сготви рибата, да си седи на топло, да си почива и да чете.

Сакура се зае да готви рибата и към нея пригови гарнитура от овкусен със зелени билки ориз. Докато чакаше ястието да се изпече тя излезе пред къщата си на въздух.
След малко няколко шумни деца с викове и крясъци се зададоха към нея. От тях Сакура с изумление научи за последните събития, които идваха от Суна. Тя трескаво разпита децата и после бързо влезе вкъщи. Ханаби, Наруто! Сакура се помая за известно време. Какво трябваше да направи сега.
За нейно очудване я обзе странн спокойствие. Тя отиде до хладилника си и извади продукти, с които да направи пилешка супа- лекарство, което знаеше от детството си за болни тела и души.
Когато супата беше готова, Сакура също беше готова и излезе, за да търгне към Суна.

Сакура се прибра и след като се изкъпа и облече се зае да претопли студената риба с ориза, за да хапне като хората. Последните дни не беше яла особено много.
-Скъпари такива.- измърмори тя, като мислеше за цените в ресторанта в Суна.
След като се наяде, се зави на леглото си и крепко заспа.

Нов ден. Сакура се щураше из къщи след като си беше свършила обичайните занимания, когато изведнъж и блесна идея.
На следващия ден беше празника на влюбените, самата Сакура не беше част от влюбена двойка в момента, а доколкото знаеше и другите момичета от селото, с който беше по-близка, затова реши, че всички заедно биха могли да се повеселят по този повод (хората, знаеше Сакура, могат да се веселят и с повод и без повод). Седна и написа послание до всичките си дружки, което гласеше следното:
"Предлагам утре да отпразнуваме деня на влюбените в живота и неговите приятности. Да отидем на пазар за дрешки, на фризьор и козметик, на аромотерапия и масаж, да хапнем на ресторант, а деня да приключим в горещото езеро с чаша здравословен, безалкохолен коктеил и дамски приказки, което ще рече- да оклюкарим яко мъжете! Какво ще кажете,а ? Очаквам потвърждение, ще съм си у нас през цялото време."

Малко по-късно тя прати посланията по децата от селото, които и бяха приятелчета и редовно се отбиваха да я видят, да си побъбрят с нея и да се черпят от нещата, които тя готвеше.

...двете тръгнаха съпроводени от детска глъчка, от тичащите наоколо им малчугани и весел кучешки лай от няколкото животинки, които също тичаха около децата.
-Къде отивате, къде отивате?- крещяха хлапетата и се въртяха наоколо им. _ще дойдем и ние, ще дойдем и ние.
Момичетата им отговаряха усмихнато, защото бяха в чудесно настроение, но накрая Сакура не се стърпя. Тя спря рязко на пътя, погледна ги смразяващо сериозно и рече:
- Отиваме да докладваме на Хокагето за едни зли нинджи, които се приближават към нашето село и са специализиране в отвличането на малки, досадни дечица-а-а-а-а
Децата се разбягаха с писъци, а Сакура и Ино весело си продължиха пътя към магазините.

Сакура се прибра вкъщи. Вече беше паднала нощта. И селото, и домът и изглеждаха спокойни и притихнали. Тя също беше на менние, че отминалия ден беше хубав. Усмихна се на себе си. Само бъдещето щеше да покаже какво има да става.
Сакура се оправи и подсуши и си направи топъл ароматен чай с отпускащо действие.

Скоро след това вече спеше в леглото си.